Невероятно е колко често мениджъри се оплакват как най-добрите им служители напускат и с пълно основание — малко неща имат толкова скъп и разрушителен ефект за една компания, колкото добрите служители, които си тръгват. Мениджърите имат склонност да обвиняват за проблемите си с текучеството всичко, за което се сетят, докато в същото време пренебрегват основния проблем – хората не напускат работата си - те напускат мениджъра си, пише Entrepreneur. Тъжното нещо е, че това може лесно да бъде избегнато. Всичко, което се изисква, е да се види другата гледна точка и малко допълнителни усилия от страна на мениджъра. Първо, трябва да разбере кои са деветте най-лоши неща, които мениджърите правят, за да накарат добрите си служители да напуснат. 1. Те претоварват хората. Нищо не изтощава добрите служители така, както претоварването. Да караш най-добрите си служители да работят здраво е толкова изкушаващо, че мениджърите често падат в този капан. Преработването на добрите служители е объркващо; то ги кара да се чувстват сякаш са наказвани за това, че си вършат работата добре. Претоварването на служителите също така се отразява на продуктивността. Ново проучване на Станфорд показва, че продуктивността на час намалява рязко, когато работната седмица надхвърля 50 часа. След 55 часа пък пада толкова много, че просто не можете да свършите нищо на работа. Ако трябва да увеличавате работата, която талантливите ви служители вършат, по-добре да повишавате и статута им в компанията. Талантливите служители ще поемат повече работа, но няма да останат, ако работата ги задушава. Увеличенията на заплатите, повишенията и промяната на длъжността винаги са приемливи начини за увеличаване на обема на работа. Ако просто искате да увеличите работата им, защото хората са талантливи, без да променяте нищо друго, те ще си потърсят друга работа, която им предоставя това, което заслужават. 2. Те не оценяват приноса и не възнаграждават добрата работа. Лесно е човек да подцени силата на едно потупване по рамото, особено при най-добре представящите се служители, които са вътрешно мотивирани. Всички обичат да бъдат хвалени и това важи в не по-малка степен и за тези, които работят здраво и дават всичко от себе си. Мениджърите трябва да комуникират със служителите си, за да разберат какво ги кара да се чувстват добре (за някои това е повишение, за други публично признание), след което да ги наградят за добре свършената работа. Вижте още: 7 причини защо не ви повишават 3. Не им пука за служителите им. Повече от половината хора, които напускат работата си, го правят заради отношенията си с шефа. Умните компании правят така, че мениджърите им да знаят как да балансират това, че са едновременно професионалисти и хора. Това са шефовете, които отбелязват успеха на даден служител, съчувстват на тези, които имат трудности и предизвикват хората, дори когато ги боли. Шефовете, на които не им пука за служителите им, винаги ще имат високо текучество. Невъзможно е да работиш за някого по осем или повече часа на ден, когато той не участва лично в процеса и не му пука за нищо друго, освен за твоята продуктивност. 4. Те не спазват поетите ангажименти. Когато даваш обещания на хората, това те поставя върху тънката линия между това да ги направиш много щастливи и това да ги гледаш как си тръгват. Когато спазиш поет ангажимент, израстваш в очите на служителите си, защото се доказваш като надежден и почтен (две много важни качества на един шеф). Когато обаче не изпълниш поетия ангажимент, се превръщаш в сервилен и непочтителен човек, на когото не му пука. В крайна сметка, ако един шеф не спазва поетите ангажименти, защо всички останали да го правят? 5. Те наемат и повишават неправилните хора. Добрите, здраво работещи служители искат да работят с професионалисти, които имат сходни възгледи. Когато мениджърите не се справят добре с трудната работа по наемането на добри служители, това действа като основен демотивиращ елемент за тези, които все работят за тях. Повишаването на неправилните хора е дори още по-лошо. Когато се скъсвате от работа, но в крайна сметка вместо вас повишават някой, който с подмазване е стигнал до върха, това е огромна обида. Нищо чудно, че това кара добрите служители да напускат. 6. Не позволяват на добрите служители да преследват нещата, които им харесват. Талантливите служители имат увлечения. Осигуряването на възможности, за да преследват техните увлечения, подобрява тяхната продуктивност и задоволството от работата. Много мениджър обаче искат служителите да работят и да мислят в рамките на малка кутийка. Тези мениджъри смятат, че продуктивността ще намалее, ако позволят на хората да разширят фокуса си и да преследват своите увлечения в работата. Този страх е неоснователен. Проучвания показват, че хората, които имат възможност да преследват увеличенията си в работата, достигат до еуфорично състояние на ума, което е пет пъти по-продуктивно от обикновеното. Вижте още: 10 съвета към новоназначените 7. Те не успяват да развият уменията на служителите. Когато мениджърите получават въпрос за липсата на внимание към служителите, те се опитват да се извинят с думи като “доверие,” “лична свобода” и “упълномощяване.” Това са пълни глупости. Добрите мениджъри ръководят независимо колко талантливи са служителите. Те обръщат внимание и постоянно се вслушват и дават обратна връзка. Ръководенето може да има начало, но определено няма край. Когато разполагате с талантлив служител, от вас зависи да продължавате да намирате сфери, в които той или тя да подобрява уменията си. Най-талантливите служители искат обратна връзка повече, отколкото не толкова талантливите и вашата работа е да не спирате да давате такава. Ако не го правите, най-добрите ви служители ще се отегчат и ще изгубят интерес. 8. Не успяват да събудят креативостта им. Най-талантливите служители искат да подобряват всяко едно нещо, до което се докосват. Ако им отнемете възможността да променят и подобряват нещата, защото се чувствате комфортно само с настоящото статукво, това ще ги накара да намразят работата си. Ограничаването на това вродено желание да създават ограничават не само тях, но ограничава и вас. 9. Те не успяват да предизвикат хората в интелектуално отношение. Добрите шефове предизвикват служителите си да постигат неща, които на пръв поглед изглеждат непостижими. Вместо да поставят рутинни и постепенно завишени цели, те поставят високи цели, които карат хората да излизат от зоната им на комфорт. След това добрите мениджъри правят всичко по силите си, за да им помагат да успяват. Когато талантливите и интелигентни хора вършат неща, които са прекалено лесни или отегчителни, те си търсят друга работа, която е предизвикателство за техния интелект. Ако искате най-добрите ви служители да останат, трябва да мислите внимателно за това как се отнасяте с тях. Добрите служители са калени бойци, но техният талант и способности им дават и множество опции. Трябва да ги накарате да искат да работят за вас.

Не всички се изкачват еднакво бързо по кариерната стълбица. И докато не можете да промените независещи от вас фактори, за да растете по-бързо в кариерата, то можете да потърсите и промените причините, свързани с вас, които ви възпрепятстват да получите повишение. Ето седем от най-чести причини защо не се издигате по-високо в йерархията на компанията, за която работите: 1. Не го желаете наистина Според кариерните специалисти основната причина за това един човек да не израства в кариерата си е неговото нежелание. Това се посочва като причина номер едно от 71% от специалистите. Използването на думи като „това не е моя работа“ е най-големият убиец на кариерното издигане. „Хората, които доброволно изпълняват неща, които трябва да бъдат направени, дори и да са извън полето на тяхната компетентност и функции, често се забелязват от ръководството на компанията и израстват по-бързо в кариерата от останалите“, според Д. Д., президент на Change.org. „Тези хора се ползват с най-голямо доверие и е най-вероятно да получат повишение“, допълва още той. 2. Не сте сред любимците на шефа Лоша новина – шансовете за това шефът ви да е решил кого ще повиши още преди процедурата да започне са много големи. Петдесет и шест процента от ръководителите заявяват, че имат предвид кого ще повишат преди началото на официалния процес, според проучване на университета в Джорджтаун. В 92% от случаите на повишение то отива за хората, които са фаворити на ръководителите. Затова опитайте се да сте на страната на шефа си или поне да не сте в графата на хората, които не харесва. В противен случай шансовете ви за повишение намаляват драстично. 3. Трудно се разбирате с колегите си Може и да сте изключителни в работата си, но ако не сте отборен играч, шансовете ви за повишение намаляват сериозно. Хората, които се разбират добре с колегите си, имат 40% по-голям шанс да бъдат повишени, според списание Fortune. Интровертите, или хората, които са по-слабо ангажирани в социалните връзки, е много по-малко вероятно да получат повишение, дори и само защото работата с тях ще е по-трудна. 4. Не можете да се адаптирате Страхът от промяна е залегнал в много от работещите, което може да е сериозен проблем по пътя им към повишение. Тридесет и пет процента от финансовите директори на компании посочват адаптивността като най-важния фактор за успех в работата, според изследване на Accountemps. Мениджмънтът няма доверие на хора, които се страхуват и от най-малките промени в работата им. 5. Прекомерно продуктивен сте Хората, които постигат големи резултати в работата си, често могат да си вредят, без да искат. Понякога те стават толкова ценни за компанията на позицията, която изпълняват, че са почти незаменими на нея. Мениджмънтът се опитва всячески да ги задържи на настоящото им положение и затова не ги повишава. Важно е да гледате да се впишете успешно в стратегията на компанията, вместо да си пробивате път само с усилена работа и добри резултати, съветват специалистите. 6. Нямате стил Може и да се отрича, но външният вид все още е от огромно значение за получаването на повишение. Осемдесет процента от висшите мениджъри коментират, че стилът на подчинените им (или липсата на такъв) въздейства върху решението им да ги повишат, според изследване на OfficeTeam. „Макар лъскавият външен вид сам по себе си да не е достатъчен за повишение, той помага в конкуренцията с други потенциални кандидати“, според Робърт Хоскинг, ръководител на OfficeTeam. 7. Не сте си го заслужили още Никой не иска да остане в дъното на корпоративната пирамида. Понякога обаче е необходимо търпение. Компаниите често имат определени правила и изисквания за повишението на служителите си, включващи време, в което се заема определена длъжност, постигане на определени резултати и т.н. Бъдете сигурни, че сте се информирали каква е фирмената култура и практика по отношение на повишенията, преди да си поискате такова след първите няколко месеца на работа.

1. Използвайте Google. В много офиси често можете да чуете едно съкращение – JGI – с други думи Just Google it – Потърси в Google. Когато си нов в офиса, е нормално да възникват въпроси. Опитайте се обаче да съкратите списъка им, като задавате само тези, свързани с работния процес. Пример! По кое време обикновено служителите идват на работа? Задайте този въпрос. Но... Коя команда в Excel се използва за преброяване на броя на символите? Просто проверете в Google. 2. Казвайте „Добро утро” и „Лека вечер” Това е много лесен начин, по който можете да установите приятелски отношения с хората в офиса. Когато идвате, казвайте „Добро утро” на всеки по пътя си. Когато си тръгвате – „Лека вечер” – е задължително пожелание към всички, появили се на пътя ви. Просто е. Обикновено тази практика се овладява от най-ранна възраст. 3. Научете имената на всички. На хората наистина им допада, когато се обръщате към тях по име. Животът е много по-лесен, когато знаете имената на всички в стаята. Опитайте се да запомняте имената на хората още в първия момент, когато ви бъдат представени. А когато съмнение се загнезди в ума ви, използвайте служебни файлове, които ви дават достъп до информация за служителите. 4. Обядвайте с хората. Обедната почивка представлява идеално време, за да опознаете колегите си, без да има необходимост да говорите за работа. Ако колегите в офиса имат навика да излизат навън за обяд, попитайте дали и вие можете да се присъедините. Ако пък има хора, които си носят обяд от вкъщи, можете да се присъединявате понякога и към тях. Необичайно ще е да ви отпратят. 5. Бъдете организирани. Най-лесният начин да го постигнете е като започнете правилно от самото начало. Създайте папки в електронната си поща, папки на работния плот и система с документи на бюрото. Вижте още: 3 основни стъпки към успеха, които не включват много труд 6. Снабдете се с модели за служебно облекло от шефа си. Е, това не означава, че трябва да носите същите дрехи като неговите. Идеята е да оцените стила и да се вмъкнете в него. 7. Ако отивате за кафе, попитайте дали и някой друг не иска. Когато ви се допие кафе, попитайте колегите, които се намират най-близо до вас, дали не искат и те, защото възнамерявате да отидете до кафенето отсреща. 8. Покажете ясно, че сте добър служител. Вие нямате втори шанс, за да съставите първо впечатление за себе си. Винаги трябва да работите здраво и най-здраво особено в първите няколко седмици на новото работно място. 9. Усмихвайте се и задържайте вратата за другите хора. Бъдете мили. Задържайте вратата на хората, които минават през врата заедно с вас или преди вас. Малките жестове градят пътеки. Хората обичат да работят в компанията на хора, които са внимателни и мили. 10. Казвайте „да” и ще ви стане ясно по-късно. Една мъдра жена на име Тина Фей веднъж каза: „Казвайте „да” и ще ви стане ясно по-късно”. Ще научите много нови неща и то много бързо.

Популярно е мнението, че трябва да работите повече и по-упорито от останалите, за да постигнете успех в живота. Всъщност, това е половината истина. Това, на което ни учат много преуспели хора, е, че упоритият труд не е всичко. Понякога дори именно той се оказва загуба на време и на енергия. Разглеждайки нещата от тази перспектива, подбрахме 3 неща, които са толкова важни, дори по-важни, колкото упоритият труд за постигането на успеха. 1. Цел Работите от толкова дълго време, че е напълно възможно да сте забравили защо го правите. Ако разгледате живота на всеки един човек, който се е провалил, ще забележите нещо сходно – всички те не са имали цел. Те не са знаели накъде отиват. Не са знаели защо правят това, което правят, и не са осъзнавали, че може да има причина. Преследвали са само краткосрочни удоволствия като храна, секс – само те са задвижвали живота им. Тези хора са действали като животни. Задоволявали са първичните си нужди. Не са могли да упражняват мислене в дългосрочен план и да анализират съществуването си. Не е необходимо да подбирате хора с големи провали. Който и провал да разгледате, ще откриете, че е „болен” от безцелност. Ако не си давате сметка какво правите и защо, един ден наистина ще се окажете в ситуция да правите нещо и да не знаете защо. Всеки път, щом започнете да правите нещо, вземете решение да го правите до края на живота си. Разбира се, като изключим случаите, в които вътрешният ви глас ви казва да спрете и да започнете нещо друго или пък се налага да спрете. Когато започвате дело без да знаете ясно очакваните резултати, може да се наложи да вложите часове и дни упорит и изтощителен труд, за да осъзнаете, че не е трябвало въобще да започвате. Т.е. целите ви могат да бъдат изпълнени по друг начин. Не бъдете зает човек и работохолик. Бъдете човек, който планира добре дейностите си и им поставя конкретни цели. 2. Работете върху себе си Работете върху себе си 10 пъти повече, отколкото върху външни елементи. Така ще усетите, че се движите 10 пъти по-бързо от очакваното. Можете да замените часовете и дните упорит труд, като просто промените начина си на живот и навиците си. Придобийте такива, които са характерни за успешните хора. Като свободно коригирате поведението си и начина си на работа, вие променяте резултатите, които постигате. Вие поставяте нова стойност. Освен това променяте начина, по който се възприемате и по който ви възприема останалият свят. Ако можете да се представяте като Брус Лий – да владеете неговата тренираност и навици, ден след ден, няма съмнение, че в скоро време или малко по-късно ще се превърнете в истински боец от висша класа, нали? Вижте още: 3 навика, с които ще изстреляте напред кариерата си Какво да кажем тогава за човек, който преуспява в бизнеса? Какво ще стане, ако интегрирате същия принцип в ежедневието и навиците си, за да отключите силата и креативността си, нужни за постигането на успеха? Вие можете буквално да започнете от днес да се справяте по-добре и да постигнете изключителни резултати моментално. Единственото изискване е да оставите старите навици зад гърба си, както и ограничаващото мислене за себе си. Освободете място за нови навици и разбирания. Разбира се, преди да зарежете старите си навици, първо ги анализирайте. Ако не можете да разпознаете плевелите сред цветята, няма да можете да се предпазите от тях в бъдеще. Успехът не се изразява в борбата със старото, а в преживяването и преодоляването му. С изграждането на нещо ново на негово място. 3. Вяра Ако не вярвате, че е възможно да постигнете истински успех – този, който искрено жадувате – няма никога да го изпитате. Понякога единствената дистанция, която стои между вас и целите ви, е умът ви. Ако премахнете мислените бариери, ще осъзнаете, че можете да доближите целите си и да ги грабнете моментално. Колкото повече не вярвате във възможностите си, толкова повече се отдалечавате от осъществяването на целите си и измисляте поредното извинение за провала си.

Страхотно. Намерили сте си работа, която харесвате. Какво следва? Ако сте като повечето амбициозни хора, осъзнавате, че дългите години труд зад гърба ви не са достатъчни, за да постигнете съвършенство. Тогава как да преодолете етапи, в които развитие вече сякаш няма нагоре? Как да постигнете своя абсолютен връх? Започнете с навиците си. Какво е навикът? По същността си навикът е просто комплекс от действия, които са автоматизирани. Невинаги правите съзнателен избор дали или не да практикувате навика си – просто го правите. Той е част от деня ви. Всъщност, изследвания сочат, че прекарваме поне 40% от деня си, осъществявайки навици. Докато някои навици (като този да поливате цветята на балкона) са относително простички за изпълнение и изискват само няколко минути, други може да представляват сложен комплекс. Помислете от колко стъпки се състои навикът ви да отидете до колата и да я изкарате от паркинга, за да отидете на работа! След време, разбира се, тези процеси се случват автоматично и спираме да мислим за тях. Навиците са толкова мощни, че могат напълно да променят поведението ни само за няколко месеца – именно заради това си струва да се фокусираме върху тях. Има навици, които осъществявайки неосъзнато, повлияват негативно деня и живота ни. Такива като: ставането късно, пропускането на тренировка, яденето на нездравословна храна, сърфирането из интернет, пушенето и т.н. Какво ще стане, ако оптимизираме споменатите 40% от живота си? Ако „автопилотът” е положителен и навиците ни са продуктивни? Как ще се подобри начинът ни на живот? Ще ускорите ли по този начин кариерното си развитие? Един малък избор, направен ежедневно, може да окаже силно и сериозно въздействие. Потенциалът е безграничен. Това са три навика, които можете да започнете да усвоявате, за да подобрите живота и професионалното си развитие. Вижте още: 8 често срещани навика, които пречат на успеха 1. Създайте си сутрешен ритуал. Без солидна основа, дори и най-мотивираният човек няма да извлече максимума от деня си. Установете ежедневна рутина, свързана с нещата, които трябва да правите през деня, и съзнателно създайте съгласуваност в живота си. Най-добрият вариант да установите рутина е в първите часове на деня – сутринта. Щом се събудите, правете едно и също всеки ден. Ако сте си измили зъбите, добавете и конец за зъби. След това можете да се отдадете на друг свой навик – четене на вестник или медитация, например. 2. Поставайте си ежедневни и ежеседмични цели. След добра почивка през нощта, ще се събудите отпочинали и готови за новия ден – но кои задачи са с приоритет? Традиционният списък може да бъде претоварващ и неизпълним. Вместо това, дефинирайте 3-5 ключови задачи, валидни за цялата седмица. След това разграфете деня на 2-3 „големи победи”. Работете всеки ден, за да изпълните задачите в списъка, които имат най-голям приоритет. Отбелязвайте завършването им една по една – ще видите, че седмичните ви ключови задачи се изпълняват постепенно. Има различни мобилни приложения, които ще ви помогнат да визуализирате плановете си за деня и седмицата. Например, Trello и Wunderlist. И двете са безплатни. 3. Упражнявайте се. Не е изненада, че упражненията са един от най-мощните навици, които усвояваме. Поддържането на здраво тяло повишава енергийното ни ниво, стабилизира настроението и позволява да се възстановим след боледуване или травма по-бързо. Всичко изброено е жизненоважно, ако искате да ускорите професионалното си развитие и успех. Забележка: редовните тренировки снабдяват мозъка с кръв. Изследвания сочат, че така се стимулират креативното мислене и запаметяването.

Понякога човек може да бъда най-големия си враг. Целенасочено или подсъзнателно, ние правим неща, които по-скоро пречат, отколкото да помагат за успеха ни, пише във Forbes Уилям Аруда, консултант и основател на Reach Personal Branding. Първата стъпка за елиминирането на тези деструктивни навици е да ги установим. Ето осем от най-колосалните от тях: 1. Бъркате зает с продуктивен “Не бъркайте активността с постиженията.”— Джон Уудън Да бъдем честни, човек винаги може да намери достатъчно работа, за да е зает по цял ден, цяла нощ и през уикенда. Въпросът е дали това са правилните неща? Часовете, които работите, или броят на нещата, по които работите едновременно, не ви правят успял. Концентрирайте се върху нещата, които въздействат. Не бъркайте това да си зает с това да бележиш прогрес. Измерваме успеха по скалата на работата, когато всъщност би трябвало да оценяваме прогреса си по дейностите, които имат най-голям ефект върху нашите цели. Корпоративната култура може и да награждава това “да изглеждаш зает,” но истинският корпоративен успех е резултат от концетрираните усилия в преследване на дългосрочни цели. 2. Търсите съвършенство “Ако търсите съвършенство, никога няма да сте доволни.”— Лев Толстой В един идеален свят преследването на съвършенство не само би било благородно, но би било и възнаградено. В света, в който ние живеем, това е рецепта за объркване и огромна загуба на време. Според психотерапева Мел Шварц, “най-близкото нещо до съвършенството е способността човек да присъства тук и сега напълно. Без никакви разсейващи мисли, които ни оценяват по някакъв начин, ние се чувстваме свободни наистина да изживеем момента. Точно в този момент ние наистина живеем. Въпреки това перфекционистите обикновено не присъстват изцяло, тъй като са заети да критикуват миналото и да повтарят всяко решение или да се притесняват за бъдещите си решения.” Знайте кога е време да действате и имайте реалистични цели. Търсенето на съвършенство или ще ви дърпа назад, или пък ще ви кара да губите енергия, която бихте могли да използвате за нещо по-продуктивно. 3. Избягвате риска “Човек не може да плава към нови хоризонти, ако няма смелостта да изгуби от поглед брега.”— Уилям Фолкнър Освен ако не се занимавате професионално с управление на риска, тоталното му избягване не е успешна стратегия за вашата кариера. Разбира се, предприемането на големи рискове също не е най-ефективният подход. Трябва да се предприемат преценени рискове, които ще ви помогнат да се учите и да израствате. Без рискове тъпчете на едно място, докато хората около вас преуспяват и върят напред. Преценявайте рисковете въз основа на способността им да ви помагат да постигате целите си, след това това поемайте тези, които ви дават най-добра възможност да вървите напред. 4. Позволявате на страха да пречи на прогреса “Един кораб е в безопасност в пристанището, но корабите не се строят за това.”— Уилям Шед Страхът може да спре развитието ви. Той създава парализа, която води до застой. Страхът често бушува във въображението, където отрицателните образи могат да станат по-големи от реалността. Ако страхът пречи на вашия прогрес, започнете с промяна на нагласите. Вместо да му позволявате да ви попречи да застанете на старта, позволете на страха да се превърне в горивото, което да ви помогне да направите първата важна крачка.

Според проучване от 2006 г. на университета Дюк, 40% или повече от нещата, които вършим ежедневно, са навици. Навиците имат много важна цел: те спестяват част от работата на мозъка, като заточават определени повтарящи се задачи в малка част в средата му наречена ''базални ганглии.'' Отделяйки определени повтарящи се функции в тази много малка и почти незначителна област, мозъкът се освобождава, за да се занимава с функции на по-високо ниво. Навиците контролират нашия живот, като подсъзнателно ни тласкат към успех и щастие или към провал и нещастие. Американският автор Томас Корли, който в продължение на пет години е следил и анализирал ежедневната дейност и навиците както на заможни хора, така и на такива, които живеят в бедност (по-конкретно 233 богати и 128 бедни), е открил 10 основни навика, които разделят богатите от бедните. Той ги нарича „навици на богатите“. Тези хора, които са придобили „навиците на богатите“ от своите родители, от ментор или чрез уроците от живота, успяват в живота. Тези, които така и не ги научават и вместо това са обремени с така наречените „навици на бедните“, живеят оскъдно, имат финансови проблеми, лошо здраве и като цяло не са щастливи. За да разберем по-добре процеса на добавяне и премахване на навици, е важно да разберем как се формират навиците и как се премахват психологически от нашия мозък. Навиците се съревновават в мозъка. Невроните, или мозъчните клетки, се състезават за място в нашия мозък. Това място е като недвижим имот в мозъка. Точно както по света има голямо търсене на крайбрежни имоти, в мозъка има търсене на такъв тип място. За да придобием ново умение, да научим нов факт или да си създадем нов навик, ние трябва да прокараме нов неутрален път в нашия мозък. Създаването на нов неутрален път обаче не е толкова лесно. Това е така, защото старите ни неврални пътища са много алчни и не искат да отстъпва от своето място в мозъка. Те се борят, за да го запазят от други натрапващи се неврони. Новите дейности, които се опитват да създадат нови неврални пътища, трябва да се конкурират за това място в мозъка със старите неврални пътища (старите дейности). Точно по тази причина отказът от стар навик е толкова труден. В главите ни се води борба за място в мозъка, когато се опитваме да си създадем нови навици. Използвайте старите си навици, за да създавате нови. Най-добрият начин за придобиване на място в мозъка, което е заето от старите навици, е като налагаме новия навик върху стария. Мислете за съществуващ навик като за влак върху релси, само че той се намира в мозъка ви. Ако добавите новия си навик към същия този влак, сякаш е нов пътник, мозъкът няма да се противопостави, защото не се опитвате да поемете контрола над влака. Вие просто се возите. Когато един стар навик не възприема новия като заплаха, в мозъка няма борба за място. И така се ражда новият навик. Ето как става: Да кажем, че искате да си създадете нов навик да четете по 30 минути на ден неща, свързани със самоусъвършенстването и да кажем, че имате стар навик да тренирате по 30 минути на ден върху степер. Ако поставите книга върху машината и четете, докато тренирате, ще си създадете нов общ навик, които ще ви остане. Друг пример: Ако имате навик да пиете кафе всеки ден и искате да си създадете нов навик да пиете по чаша вода всеки ден, можете да пиете водата преди или след като изпивате всяка чаша кафе. Този нов навик също ще ви остане. Използвайки тази стратегия за формиране на навици, можете без проблеми да си формирате нови навици за трупане на богатство, които ще ви останат. Всеки навик, които включвате в живота си, има ефект на натрупване. Те са като инвестиция в успеха ви. С времето тези навици ви придвижват все повече и повече към постигането на успех в живота. Колкото повече ежедневни навици, свързани с успеха, си създавате с времето, толкова повече се приближавате към успеха. А богатството в крайна сметка ще последва.

Богатите хора просто се справят добре с парите или пък има нещо по-съществено от това, което спомага за техния успех? Повечето хора биха се съгласили, че изборът на определен начин на живот и ежедневни навици са също толкова ценни в преследването на богатството, както и доброто разбиране на финансовите въпроси. Има някои неща, които никога не трябва да правите, ако финансовата сигурност е една от основните ви цели. Наскоро американският автор Том Корли публикува списък с десет неща, които спомагат за забогатяването, последван от списък с 18 неща, заради които хората не могат да забогатеят. Друг автор - Дейв Рамзи, пък услужливо съкрати идеите на Корли в собствен списък от 20 точки, от който пък news.com.au са извадили 10 неща, които богатите хора правят, а бедните не. Трябва да се има предвид, че тези неща нямат нищо общо с парите. Ето ги и тях: 1. Хранят се правилно В проучване, направено от самия Корли, той открил, че 70% от богатите хора приемат по по-малко от 300 калории от джънк фууд на ден. За сравнение 97% от бедните хора приемат по над 300 калории от джънк фууд дневно. 2. Не разкриват картите си От този тип хора ли сте, които съобщават на глас всяка мисъл, която минава през главата ви? Спрете да го правите. Това не ви прави да изглеждате смел, или готин, или визионер или каквото и да било, а вместо това ви лепва етикет опасен, потенциален предател и определено не човек, който ще получи повишение. Корли открива, че 11.6% от богатите хора казват какво мислят, в сравнение с невероятните 69% от бедните хора. 3. Поставят си цели Общо 80% от богатите хора са концентирани върху постигането на някаква цел, в сравнение с едва 12% от бедните хора. Вероятността богатите хора да си записват целите е четири пъти по-голяма в сравнение с бедните хора. Корли също така казва, че трябва да се прави разлика между желание и цел. 4. Поддържат форма Знаете какво казват за здравото тяло и здравия дух. Според Корли 76% от богатите хора правят аеробни упражнения поне по четири пъти в седмицата. Едва 23% от бедните хора могат да се похвалят със същото. 5. Организирани са Прекалено елементарно е, за да е истина, но 81% от богатите хора имат списък с неща за вършене. Едва 19% от бедните хора имат такъв. Можете да опитате със старомодния лист хартия и химикал. Задраскването на свършените вече неща ще ви кара да се чувствате добре.

Президентът на САЩ Барак Обама носи само сини или сиви костюми. Той споделя пред Vanity Fair, че това е начин да контролира волята си. “Опитвам се да ограничавам броя на решенията, които трябва вземам,'' казва той. ''Не искам да ми се налага да вземам решения за това какво ям или нося. Защото има прекалено много други решения, които трябва да вземам.'' Фокусът на Обама върху рутината се подкрепя и от проучвания. Социалният психолог Рой Баумайстър е открил, че силата на волята е като мускул — може да бъде засилвана или да отслабва. Това е важно проникновение, като се има предвид, че в проучване от 2011 г. сред 1 милион души от цял свят става ясно, че хората смятат, че самоконтролът е най-голямата им слабост. Както Баумайстър отбелязва в своята книга „Сила на волята: Най-голямата човешка сила'' и в статия за New York Times, силата на волята и вземането на решения са свързани помежду си. Домът, в който сте израснали, броят на решенията, които сте взели днес и това какво правят приятелите ви засягат вашите решения по най-различни начини. Вижте как: Вземайте най-важните си решения сутрин, преди да изпитате ''изчерпване на егото.'' ''Фройд експериментирал с това, че егото зависи от умствените дейности, включващи прехвърлянето на енергия,'' пише New York Times. ''Неговите експерименти показали, че човек разполага с ограничен запас от умствена енергия за прилагането на самоконтрол.'' С напредването на деня вашите енергийни резерви намалява все повече. Вашият мозък има нужда от глюкоза, за да вземате добри решения. ''Дори и най-мъдрите хора не взимат добри решения и нивото на глюкозата им е ниско,'' казва Баумайстър. ''По тази причина наистина мъдрите хора не преструктурират компанията в 4 следобед. Ако пък трябва да се вземе решение късно през деня, те знаят, че не трябва да го правят на празен стомах.'' Магазините за хранителни стоки са открили всичко това преди десетилетия. Според проучвания ''точно когато пазаруващите са изтощени след вземането на най-различни решения между рафтовете и тяхната сила на волята е намаляла, те са по-склонни да прибягнат до някакъв вид изкушение, като са особено податливи на сладки неща или газирани напитки или нещо друго, с което да си набавят доза захар.'' Нашият ограничен запас от ''енергия за вземането на решения'' означава, че вземането на поредица от решения може да бъде изтощително. Това, от своя страна, обяснява защо пазаруването е толкова изморително. Проучвания показват, че пазаруващите, ''които вече са взели най-много решения в магазините, се отказват най-бързо'' на тест по математика. Когато като човек е умствено изтощен, е по-вероятно да взема лоши решения. ''Да правиш компромиси е сложна човешка способност и по тази причина една от първите, които отслабват, когато силата на волята е изтощена,'' според New York Times. В края на деня, когато сме по-изтощени физически и психически, е по-вероятно да пропуснем фитнеса след работа или да пием повече, ако излизаме. Създаването на рутинни практики помага на човек да елиминира стреса и да съхрани енергия за важни решения. ''Най-успелите хора, според Баумайстър и колегите му, не използват силата на волята си като последна преграда за предотвратяване на катастрофа,'' пише Times. ''Вместо това те съхраняват силата на волята си, като развиват ефективни навици и рутинни практики в училище и на работното място така, че да намаляват стреса в живота си. Те използват самоконтрола си не за да преминават през кризите, а за да ги избягват. Те дават на себе си достатъчно време, за да завършат даден проект; те карат колата си на сервиз за проверка, а не чакат да се счупи.'' Ако искате да имате по-голяма сила на волята, се наспивайте по-добре. Някои проучвания приравняват недоспиването (по-малко от 6 часа на нощ) с това да си пиян. Недоспиването засяга част от мозъка, която е свързана с вземането на решения. Когато човек е недоспал, ''предният кортекс на мозъка бива засегнат особено силно и той губи контрол над тези части от мозъка, които създават желанията и реакцията на стреса. Неконтролираният мозък има склонност за свръхреакция спрямо обикновения ежедневен стрес и изкушения.'' Подсъзнанието играе ключова роля при подпомагането на вземане на добри решения. ''Тъй като съзнателното внимание на човек е ограничено, той трябва да привиква на помощ подсъзнанието си,'' според Harvard B. R.. Дори и ако нямате възможност да забавите вземането на решение дълго време, ако се заемете с нещо друго, това ще ви откъсне от дилемата и ще позволи на подсъзнанието ви да се прояви. Решенията ви се оформят от вашите приятели и роднини. Изучаването на социалните групи разкрива колко много неща, за които смятаме, че са индивидуални, като това дали човек напълнява или спира да пуши, всъщност са колективни. Джеймс Фаулър от Калифорнийския университет и Ник Кристакис от Харвард откриват, че нашето поведение е заразно. Ако най-добрият ви приятел напълнее, вероятността вие също да напълнеете нараства с 57%. Ако близък ваш колега откаже цигарите, вероятността вие да го направите се увеличава с 34%. Понякога е най-добре да управлявате идеите си чрез други хора. Когато учени проследили успеха на служителите в компания от сектора на аеронавтиката, в това число патенти и продукти, които тези служители са пуснали на пазара, те откриват, че това какви познати има даден инженер е от огромна важност. След опита, отношенията, които един служител има, са най-големият предсказател за успеха. При хората, които поддържали отношения с колеги както нагоре, така и надолу в йерархията на компанията и в различните отдели, вероятността да успеят била най-голяма. Защо? Защото когато имаш качествени отношения с хората, можеш да комбинираш идеи и да получаваш обратна връзка, което е поредната причина щедрите хора да успяват. Може да е от полза да се поддавате и да казвате ''да'' на ''грешния избор'' от време на време. Ако се поддавате на желанията си от време на време, това може да ви вдъхва нови сили, така че да не се чувствате напълно лишен през цялото време, според New York Times. Това ви помагате да поддържате курса в дългосрочен план. Ако поемете ангажимент към някого, решението става по-лесно. Има ли решения, които не трябва да вземате точно сега или които някой друг може да вземе вместо вас? ''Вместо да решават всяка сутрин дали да се насилват да спортуват или не, умните хора се уговарят редовно да спортуват заедно с приятел''. Ако се подготвяте за вашите моменти на слабост, ще сте по-способни да вземате добри решения. ''Вземането на добри решения не е като отличителна черта на човек, в този смисъл, че тя винаги е налице,'' казва Баумайстър. ''Това е състояние, което се мени'': Неговите проучвания показват, че хората с най-добър самоконтрол са тези, които структурират така живота си, че да запазват сила на волята. Те не насрочват безкрайни срещи една след друга. Те избягват изкушения като заведения за хранен, в който плащаш вход и после можеш да ядеш каквото си поискаш и си създават навици, които елиминират умственото усилие да се правят избори. Вместо да разчитат на това силата на волята им да не отслабва цял ден, те я съхраняват така, че да е налична в спешни случаи и при вземането на важни решения. ''Хората, които са най-добри във вземането на решения, знаят кога да не се доверяват на себе си.“ Ако можете да упражнявате силата на волята си, вероятността да успявате в живота е по-голяма, според проучвания. В проучване на Станфорд от 1972 г. ученици били накарани да седят с бонбон пред тях, без да го ядат в продължение на мъчителни 15 минути. Те щели да получат допълнителен бонбон, ако издържат. Проучването открива, че учениците, които могли да дочакат втория бонбон, имали по-високи резултати на изпита SAT и по-малко от тях употребявали забранени субстанции, в сравнение с техните по-импулсивни приятели. Това обаче, което понякога изглежда като слаба сила на волята, може да бъде качествено вземане на решение. Ако изглежда, че възможността да се действа може да изчезне, може би е по-добре да се изчака. През 2012 г. Селест Кид от Университета на Рочестър публикува проучване, което оспорва експеримента с бонбона. Когато била по-млада, Кид работела периодично в приюти за бездомни и се питала как израстването в подобна нестабилна среда може да повлияе на вземането на решения. Тези деца, си мислела тя, биха изяли бонбона на момента. Не защото обаче не разполагат с достатъчно сила на волята. По-скоро това би било, защото са израснали в среда, в която не могат да вярват на възрастните, че ще спазят обещанията си. ''Нашите резултати определено намаляват обществените нагласи, че експерименти като този с бонбона са много мощни начини за диагностициране на капацитета за самоконтрол,'' казва Кид. ''Отлагането на задоволството е разумен избор, само ако детето вярва, че ще получи втория бонбон след относително кратко време.'' В проучването на Кид децата били накарани да мислят дали провеждащите проучването са надежни или неблагонадеждни. В една част от проучването експериментаторът дал на децата лист хартия и пастели, като им казал да използват тези материали или да изчакат за по-добри. След това дошла уловката – за едната от групите експериментаторът донесъл маркери и цветни моливи; за другата се върнал и се извинил, заявявайки, че няма по-добри материали. След това вече идва тестът с бонбона. Девет от 14 деца в групата с “надеждния” експериментатор изчакали 15 минути за втория бонбон, но само едно от 14-те деца в другата група изчакало. Урокът: това, което изглежда като сила на волята, може и да е доверие.

Как не те мързе да пейстнеш 8 поста ????

Ти колко прочете? :)

Т'ва да не са извадки от книгата ''Богат татко - беден татко''? Или ''Успехът и парите'' на Кехоу?

Какво значение има откъде са извадки? Просто четете, ако ви се чете...
Източник: http://profit.bg

Попитах, защото по този повод се подсетих за тези книги, които съм чел отдавна и са доста интересни, затова реших, че е интересно да знам дали е от там. Но щом е толкова трудно да се отговори - не питам повече.

Аз отговорих...

Всеки ден малката Мравка пристигаше рано на работното си място и започваше да се труди. Работеше, произвеждаше и беше доволна и щастлива.
Лъвът – шефът на всички животни – се учуди, че мравката работи без надзор.
- Ако тя работи толкова много без надзор, не би ли могла да произвежда повече, ако някой я контролира? – замисли се той.
Така той нае една Хлебарка, която имаше голям опит като надзорник и изготвяше чудесни доклади.
Първото решение на Хлебарката бе да въведе контрол на достъп за Мравката.
След това, Хлебарката реши, че ѝ е нужна секретарка, за да ѝ помага с изготвянето на докладите и тя нае един Паяк, който освен с архивите, се занимаваше и с контрол на телефонните разговори.
Лъвът беше очарован от докладите на Хлебарката и я помоли да изготви графики на производството и анализ на тенденциите, за да ги представи на специално организираните срещи. За тази цел на Хлебарката ѝ купиха компютър, лазерен принтер и бе наета една Муха, която да ръководи IT отделa.
Мравката, доскоро продуктивна и весела, бе отчаяна от толкова надзорници, бумащини и срещи, които ѝ заемаха цялото време!
По това време Лъвът стигна до извода, че е дошъл моментът да назначи отговорник за сектора, където работеше Мравката. Постът бе поверен на един Щурец, чието първо решение бе да се обзаведе с килим и ергономичен стол за бюрото си. Щурецът също така имаше нужда от компютър и асистентка (която взе от предната си служба), за да му помага да подготвя стратегическия план за оптимизиране на работата и да контролира бюджета за сектора, където работи Мравката, която на този етап вече не се забавляваше и с всеки изминал ден се ядосваше все повече.
По същото време Щурецът убеди Лъва в абсолютната необходимост от проучване на средата. След като проучи работната натовареност, Лъвът забеляза, че секторът на Мравката не произвеждаше вече колкото преди.
Той нае един Бухал – известен консултант – да осъществи одит и да предложи решения. Бухалът изкара три месеца в офисите и изготви огромен доклад от няколко тома, със заключението: „Има много персонал в това предприятие''.

Познайте кого уволни Лъвът най-напред?

Мравката, естествено. Мотивите за уволнението бяха: „липса на мотивация и конфликтно поведение''.

Това ме изкефи максимално! :)))))))))))))))))))))))
Столовете и компютрите в нашия сектор са заменени от джип, тунинг на джипа, любовница, тунинг на любовницата, тунинг на съпругата /изпълняваща предимно представителни функции/ ... и е такоаааа риишшш... Накрая - нЕма пАри, не сА ми платиле, камионо 'ного арчи, иска гуми, малса, консумативи... ае, мое и бес тех, че обвиним шофьоро у некадърност ако блокне двигателя, гръмне гума или нещо такооааа а заплатата на последния че покрие разноските, даже и ши останат за некоя екскурзийка...