Случката става на една бензиностанция във Франция. Случайността ме събра на една маса с една семейство от плевенския регион което от години живее в Испания.
На пръв поглед абсолютно нормално изглеждащи мъж и жена. Масата на която ме поканиха беше отрупана като в приказките на Шехерезада - салати, мръвки, скоч...
И така в ранен стадии приказката стана за България! С каква омраза и злоба това семейство говореше за Родината си. Аз не съм патриот и го считам за показност, но никога така не бих говорил за Татковината!!! Може да сме бедни, корумпирани, тарикати...но това е Моята Страна! Тука са се родили, живели и умрели дедите ми, тука съм се родил аз, моето семейство, целия ми съзнателен живот е бил свързан с България....ееее, не може да няма емоционален момент който да неми цензурира речта! Всеки си мисли, че държавата му е длъжница, че е мащеха за него...научени сме да искаме, само да искамеее...а друг да дава
Всеки има глава на раменете и мойта ми крещи: Не плюй връз себе си!

Ще финализирам поста си с думите на покойния Дилов - баща: ''И да се гордея, и да не се гордея, все съм българин, така че по-добре да се гордея''

мммда всеки си шета на акъла , може пък и да си имат причина хората.Но все пак да не забравяме че България е от малкото държави в които докато си караш в насрещното мое да те блъснат отзад.