On the road ...

30.4.2013
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП
Относно: Петиция 0883/2011, внесена от Motoristas da Patinter, с португалско
гражданство, от името на „Motoristas da Patinter“ (водачи от „Patinter“),
относно предполагаеми нередности, извършени срещу водачи за превоз
на товари от страна на съответните им работодатели
1. Резюме на петицията
„Motoristas da Patinter“ е името на група от водачи на пътни превозни средства, които
желаят да останат анонимни. Те се оплакват от своя работодател „Patinter Portuguesa de
Automóveis Transportadora S.A.“, със седалище в Мангуалде, Португалия, като твърдят,
че са принудени да предоставят транспортни услуги както в Португалия, така и в
чужбина за посоченото дружество, без да бъдат спазени необходимите условия
съгласно европейското законодателство, основно по отношение на времето за почивка
и заплащането, на което твърдят, че имат право. Те твърдят, че се опасяват от
репресивни мерки от страна на работодателя, като например да бъдат освободени от
длъжност, което обяснява защо не са повдигнали въпроса пред националните
съдилища. Те отправят искане за помощ към институциите на Европейския съюз.
2. Допустимост
Обявена за допустима на 5 декември 2011 г. Комисията е приканена да предостави
сведения (член 202, параграф 6 от правилника).
3. Отговор от Комисията, получен на 30 април 2013 г.
Коментари на Комисията
Регламент (ЕО) № 561/20061 определя правилата относно времето за управление,

1 Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за PE513.184v01-00 2/3 CM\939000BG.doc
BG
почивките в работно и извънработно време за професионалните водачи на моторни
превозни средства с цел да хармонизира условията на конкуренция, да подобри
условията на труд и пътната безопасност. В допълнение, Директива 2002/15/EО1
установява минимални изисквания във връзка с организацията на работното време на
лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт
Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 забранява да се изплаща
възнаграждение на водачите, което се основава на количеството превозени стоки и/или
пропътуваните разстояния, ако такова възнаграждение може да застраши пътната
безопасност и/или да насърчи нарушение на въпросния регламент. Националните
органи са задължени да осигурят спазването на тези правила от всички съответни
водачи и транспортни предприятия.
Вносителите на петицията твърдят, че дружеството дава добавки към заплатата в
размер на 0,06 евро на пропътуван километър. Задължение на националните
правоприлагащи органи в Португалия е да извършват цялостни проверки в
помещенията на дружествата, за да се провери дали дружеството спазва съответните
правила на ЕС. Ако по време на проверките правоприлагащите органи открият
нередности и/или доказателства за възнаграждение, основано на пропътуваните
километри и застрашаващо пътната безопасност, те следва да наложат санкция, както е
предвидено в националната система от санкции, установена в съответствие с член 19 от
Регламент (ЕО) № 561/2006. Трябва да се отбележи, че нарушаването на член 10 от
регламента се разглежда като много сериозно нарушение съгласно Директива
2009/5/ЕО на Комисията2.
Вносителите на петицията също така изразяват критики относно моделите на трудова
дейност на дружеството и неговите условия за възнаграждение. Те твърдят, че
следвайки тази система те прекарват два или повече последователни уикенда, както и
официални празници в чужбина, за което не получават нито възнаграждение, нито
отпуск като компенсация, нито добавка за храна.
Въпреки че в Регламент (ЕО) № 561/2006 се съдържа задължение за ползване на
нормална седмична почивка с продължителност най-малко 45 часа поне на две
седмици, не е указано действителното място за ползване на тази почивка от водача.
Член 8 от този регламент предвижда, че по желание на водача дневните почивки и
намалените седмични почивки извън базата могат да бъдат ползвани в превозно
средство, доколкото то е неподвижно и разполага с подходящи условия за спане.
Фактът, че тази разпоредба не обхваща нормалната седмична почивка предполага, че
тази нормална седмична почивка не следва да се ползва в превозното средство.
В член 4 на Директива 2002/15/ЕО се уточнява, че седмичното работно време на

хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (OВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1).
1 Директива 2002/15/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за организацията
на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (OВ L 80,
23.3.2002 г., стр.35).
2 Директива 2009/5/ЕО на Комисията от 30 януари 2009 година за изменение на приложение III към
Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно минималните условия за
изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт (OВ L 29, 31.1.2009 г., стр.45).CM\939000BG.doc 3/3 PE513.184v01-00
BG
транспортния работник не може да надвишава 48 часа средна продължителност,
изчислена за период, ненадвишаващ четири месеца. Член 3, параграф 1 допълва, че
„работно време“ е всеки период, през който работникът „не разполага свободно с
времето си и е задължен да бъде на работното си място, и да е в готовност да
започне нормална работа с някои задачи, свързани с изпълнение на дежурство, ... или
съгласно общите условия, договорени между социалните партньори и/или съгласно
законодателните условия в държавата членка“. Въпреки това, в съответствие с член 3,
буква а), периодите на почивка по време на работа и в извънработно време, както и, без
да се накърнява националното законодателство или споразуменията между социалните
партньори, периодите, в които водачът е на разположение, се изключват от работното
време.
Член 7 от Директива 2002/15/ЕО изисква държавите членки да гарантират, че на
водачите се предоставят компенсации за нощен труд в съответствие с националните
законодателни мерки или споразуменията между социалните партньори, при условие че
тази компенсация няма да застраши пътната безопасност. Тази директива обаче не
обхваща минимални периоди на дневна или седмична почивка, които са обхванати от
Регламент (ЕО) № 561/2006.
В съответствие с член 153 от ДФЕС, размерът на възнаграждението е извън обхвата на
трудовото законодателство на ЕС и следователно вземането на решения в тази връзка
остава в компетенциите на отделните държави – членки на ЕС.
В допълнение, в областта на здравето и безопасността на работниците на работното
място, на равнище ЕС, Рамковата директива 89/391/ЕИО1
, която е основният
законодателен акт в тази област, определя общите принципи относно предотвратяване
на професионалните рискове, опазването на безопасността и здравето, отстраняването
на рисковите фактори и факторите за злополуки, информирането, консултациите и
обучението на работниците. Директивата изисква работодателят да оцени всички
рискове, свързани със здравето и безопасността на работниците, да въведе превантивни
мерки и да осигури подходяща защита. Следователно в определени ситуации от
оценката на рисковете ще следва кои мерки е необходимо да се вземат. Тази директива
се прилага във всички отрасли.
Заключение
Всички държави – членки на ЕС трябва да гарантират, че националното им
законодателство защитава правата, предвидени в горепосочените директиви на ЕС в
областта на работното време и защитата на безопасността и здравето на работното
място. Вносителите на петицията следва да се свържат с националните органи,
компетентни по тези въпроси, ако считат, че техният работодател нарушава правилата
относно опазването на здравето и безопасността на работниците. Тези органи могат
най-добре да разследват случая, като вземат предвид конкретната фактическа
обстановка и националната правна уредба.

1 Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване
подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 29.6.1989 г.,