Наложи ми се да преинсталирам лаптопа си щото подкара 5-та година и взе да прави разни нежелани номера а и се напьлни с троянци коне и подобни гадинки от примерно сайтове кьт коментирания тук за теглене-ру.тракер.Който го интересува да чете.
Уважаеми колеги - ако наистина не ви се налага и ако не сте много на ти кьт мене по вьпроса и нямате доверен близьк познат който е спец не го правете.Разправията е много голяма нужно е да отделите много време и нерви -знае се че вьдичарите сме с най яки нерви.Пьрво го дадох на сервиз като си изброих нещата които искам.Три дена му баяха у сервиза а после се наложи да си плюя на рьцете и сам дни наред да се занимавам .Казвам по подробно щото с две думи не става .Изрично исках инсталацията да е както се вика-на чисто.А масторите у сервиза кво направили-от дата С всичко прехвьрлили в дата Д-и наверно троянците па са си там.Аз не разбирам ма чета-у Майкрософт си има тема за преинсталацията стьпка по стьпка.Казано е примерно че задьлжително трябва да се влезе в сайта на производителя-в моя случай Тошиба и да се дрьпнат дрйверите след инсталацията-е да ма масторите у сервиза не са го сторили.Примерно като го донесох в кьщи неще да трьгне медия плеьра-щото го няма драйвера.Та сам се разправях и ми писна на дедовия.Още има разни неща за дооправяне да не говорим че всичко което си имал -примерно мапгуида ауторутето и прочие па трябва да се инсталира.Мислех да ви питам тука който е в час за консултации ма като гледам че само разправии и простотии се пишат и ми се отщява-а и пьрвия най вероятен отговор ша е относно запетайките и граматическите ми грешки.То и за сьвет е нужно човека наистина да разбира а и да има желание да отговори.Та па да кажа-ако не сте в час кьт мене и не е крайно наложително не преинсталирайте.Най добре си е нова машина сьс фабрично инсталирана операционна система -така мисля аз дали сьм прав не знам.

Да добавя-като цяло резултата от преинсталирането не е желания от мене.Аз бях сьс виста сервизен пакет 2 сега сьм сьс седмицата-на жената компа и е сьс седмица ма малко сьм го поглеждал домашния комп па е с хп -не знам ма то май седмицата се оказа малко префасонирана виста пакет 2-аз 5 години я карах вистата профи версията и май ми се струва че по си я бива от седмицата-само казвам мнение без претенции .Не ми се мисли за разправията па да си я вьрна вистата-страшно много нерви и време отива .

тя и лада 1500 си е перфектна.

Аз като отявлена консерва си карах на ХР до тази година. Сега се метнах на 8-ца с новата придобивка. Лошото е, че за по-старичките машини няма драйвери за 7 и 8. Например старото ми Леново остава без звук, затова си го върнах на ХР и остана за връзка по скайп в бащината къща. Жената и децата ги оборудвах и тях с 8-ца, която е интегрирана за новите технологии /тъч скрийн, таблет и т.н./ 7-ца. Инсталацията на системата трае 30-40 минути и още толкова за допълнителния софтуер. Случвало ми се е за един ден да правя по няколко, да не кажа десетки преинсталации, когато се яви някой непознат хардуерен проблем.
Ако имаш конкретен проблем питай, ама да правя ръководство стъпка по стъпка - едно ми се вижда излишно, друго - глупаво...

Тука а за шофьори ,не е за компютърджии :)
Ели па за даскале (само те трябва да пишат грамотно)
ТИР-а треба да спазва САМО пътните знаци и регламента
(щот има глоби - ако нямаше ,може да не ги)
А , зъбраих и за 1500€ на месец - инак си говедо :)

Тоа път щи отговора.Днешните Тираджий ползват и лап топи,тва е стандарт вече.Ти си кютаи на 1500 там си ти е добре.21век е ама тва кво ли те ебе тебе...

Росене нямах нет до момента.Благодаря за предложението-от вси появяващи и присьстващи тука без да се засягат но по вьпроса-а и не само -знам че ти си в час и компетентен-но-ноооо-кьт помня кви сьм ги рьсил тука -и ми е малко кофти да се вьзползвам от помощта ти.
Не става вьпрос за стьпка по стьпка-то у Майкрософта е описано -има и картинки-саде требе да
го принтираш и следваш-аз процедурата се фанах и сам я правих -май има резултат веч-мисля че разбрах кои бяха проблемите-иначе сега се мая по настройките на портовете за Gps UsbI и Blutu-четем ма точни неща още не достигам.
Абе темичката ми ако некой го не касае молим нек да не се изхожда тука-ОК.

А да -и за езиковите пакети сьщо четем още.

Благодаря ти все пак-а за 8-таца четем че май искали да я преработват-тва с тьчскрийна не знам-ма май ем е хубаво ем и слабо място-за навигацията ми ако помниш ти казвах-е и Нокията на жената седи у сервиз веч 25 дена па за тва-за тьчскрийна-на 2-два месеца е.Инак викат че 8-цата била по лека от 7-цата-не знам.

Стар Тираджия :)

Тука а за шофьори ,не е за компютърджии

Нищо лично кьм тебе-ма без докачение от никой-един индивид дет не мое да си направи езиковата лента на
компа на кирилица и латиница -а маа на как се викаше-шльокавица- според мен он и у менюто на компютьра на влекача посмьртно
нема да посяга да влиза-да не бутне там нещууууу)))

А е те тва е разковничето ''май има резултат веч-мисля че разбрах кои бяха проблемите''
На прав път си. Проба/грешка и малко четене - нема къ да не стане. Пък щом наблягаш на четенето и имаш време и желание че стане още по-бързо и лесно. Тва за блутут КОМ-порта става автоматично, особено при 7 и 8 е доста по-лесно. Аз имах проблеми с Холукс М-1000 и ХР и Ауторут 2007. Големи бъгове, големо чудо...

Да благодаря ти за вниманието.Точно и аз с тоя Холукс -1000 си играя-искам да го ползвам за Иго и за другите-Маппойнта Мапгуида.И още не ми се получава да преведа Уиндоса на бг- с муи пакети не става не знам що.

Такова упражнение никога не ми е идвало на акъла. За щастие или не, 8-цата е на български...

И вистата и 7-та са ми на английски-вистата навремето
ми я преведе дистанционно с Теамвивера г-н Христов а тая 7-ца сега сам ще я преведа-чувал ли си за тоя сайт-P2PBG.com-дали е безопасен за теглене-че на чистото сега -у машинката да не се изтаковам па с троянци и прочее боклуци

Ама защо ти е да превеждаш нещо, когато го има преведено или бъркам?
Аз не съм имал проблеми с нито един тракер.

Рос става вьпрос за целия интерфейс на операционната с-ма-в случая тя ми е на енглиш-такова ми е инсталационното копие което имам-говорим за легален лицензиран софтуер-при тия фатки превода става на бг-но не на 100 процента-винаги част от някои технически неща от уиндоса остават на енглиш или както там е оасновния език-системнни инструменти-те не се превеждат-а я превеждам щот знаеш че не не владея английския-имам тука инсталиран речник и с него се оправям-затова я превеждам.

От руския тракер бая боклуци ми влезнаха -преди преинсталирането-то знаеш че зависи и ква защита има-има такива дет са само за свидетел -нищо не вьршат

Ааа с руснаците треа си мнооо внимателен!
Ам кой та бие през пръстите да ползваш лицензирана версия? :)))))))))))))))))))))))))
Шегувам се... аз бих си я оставил оригинал, пък ако ми се наложи бих си превеждал което ме интересува. Така и езика ще потръгне... се от некъде трее се почне, дори и да няма намерене да се довършва...

Рос стана-току що стана-то не е кой знае кво номера е
след превода да остане валиден лиценза на уиндоса-щото те си проверяват-сега портовете-не знам що ма винаги сьм дьржал да е с лиценз

Тук у темичката ми ша постна туй онуй -вервам че не сьм саде аз който е дет се вика -сите с лаптоп-и я кьт тех-ма кво е точно-ба ли мааму))))))))))))))))))
Знам че ще тьрпя критики що го поствам-ма па се некой мое да му е интересно и да чете

Компютърен хардуер
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Компютърният хардуер е хардуерът при компютрите, т.е. съвкупността от всички физически компоненти на компютъра, както и от всички периферни устройства като монитор, мишка, принтер, клавиатура и др.

Най-общо хардуерът (hard - твърд; прев. англ.) обхваща всички компютри на дадено място, било то настолни, мобилни или сървърни машини. Състои се от няколко основни компонента, които съставляват всеки един компютър: централен процесор, дънна платка, оперативна памет. Към тях се добавят входно-изходни устройства, които преди години са били в един вид - например четец на перфокарти и принтер - а днес най-често са клавиатура, мишка и монитор, както и всевъзможни други устройства, които разширяват функционалността на компютъра: скенери, принтери, акустични системи, джойстик, таблет, модем и др.

Хардуер
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хардуерът е вид техника. Изграден е от електрически вериги. Думата е чуждица в българският език. Употребява се главно (но не винаги) в сферата на информационните технологии. Произлиза от английската дума hardware (означава железария; техническа апаратура; изчислителна техника; устройства, изграждащи по-голям апарат или машина). Преди появата на тази дума в българския език се е използвал терминът апаратно осигуряване. Хардуерът, изграждащ компютъра се състои от процесор, дънна платка, видео карта, RAM памет, захранващ блок, твърд диск, компютърна кутия и входно-изходни устройства
Съдържание

1 Процесор
2 Дънна платка
3 Видео карта
4 RAM памет
5 Захранващ блок
6 Твърд диск
7 Компютърна кутия
8 Вижте още

Процесор

Вижте също: Централен процесор

Процесорът е важна част от компютъра. От английски означава централна изчислителна част (Central Processing Unit) и е изграден от много на брой транзистори, които съхраняват стойностите 1 или 0 . Процесорът съдържа инструкции за базовите си изчислителни, входно-изходни и логически операции. За да се намали времето за реакция на процесора е добавена тъй наречената кеш памет, съдържаща данните и инструкциите обработвани от процесора. Наскоро кеш паметта бе подобрена като бе заменена с RAM памет. Новата се насича L2. Мощността на процесора се измерва в херцове.

Централният процесор обединява АЛУ(Аритметично-Логическо Устройство), УУ, БУ(Блок за Управление),БР(Блок регистри) и други блокове.

Основната характеристика на процесора е ширината на АЛУ-то. Първоначално ширината на шината е била колкото една клетка от паметта (8 бита), но с времето процесорите са се развили, наложило се е за по-голямо бързодействие да четат повече октети (байтове) наведнъж, и в последно време са широко разпространени 64 битови процесори, като за процесорите на видео картите се използват и 128 битови.
Дънна платка

Дънната платка още наричана дъно също е важна част от компютъра. С нея през bus шината кореспондират всички останали части от хардуера. Колкото по-бърза е тя толкова е по-бърз трансферът на данни. Важно нещо намиращо се на дънната платка е и кварцовия генератор, намиращ се до сокета на процесора, който спомага за синхронизирането на хардуера. Дънната платка се закрепва за кутията чрез специални щипки. Изградена е от много слоеве електрически вериги. Чипсетът, част от нея, управлява потока от данни между процесора, RAM паметта и периферните устройства. На повърхността си, дънната платка има слотове за процесора, видео картата, RAM паметта и допълнителни входно-изходни устройства. Слотовете за допълнителните устройства са различни, но в последно време се използва така наречения PCI(personal computer interface).
Видео карта

Видео картата или графичната изчислителна част(graphics processing unit) е част, която може да не се купува ако е вградена. По принцип я вграждат в някои дънни платки, но ако не е вградена се поставя на PCI слота. Към видео картата се свързва мониторът или проекторът.
RAM памет

Вижте също: Памет с произволен достъп

Памет с произволен (непосредствен) достъп или RAM (от английски: random-access memory) е вид компютърна памет, която позволява неограничен достъп до произволна част от запаметените данни, за разлика от паметта с последователен достъп, и която има относително голяма скорост, за разлика от запаметяващи устройства като твърдите дискове. Най-често под RAM се разбира динамична памет с произволен достъп, която намира широко приложение като оперативна памет в изчислителната техника.

RAM е основната памет, която се адресира. Тя е голяма и по размер се доближава до виртуалното адресно пространство. Cache паметта трябва да е много бърза, затова се прави от статична рам памет и за всеки бит са нужни по 6 биполярни транзистора. Това отнема много място и отделя голямо количество топлина. За основната памет се използва DRAM ( Dynamic RAM ), базирана на друг принцип ( MOS = Metal Oxide Semiconductor ). Силицият е полупроводник, а SO2 е изолаторна пластина и върху нея е поставена метална плочка. Между металната плочка и силиция се получава кондензатор. В зависимост от посоката, в която е зареден n-островчето слиза надолу или се качва нагоре. В зависимост от това дали каналът е отворен, може или не може да се стигне от единия gate до другия. Така се пази 1 бит ( 1 или 0 ). Технически проблем е, че състоянието се пази от заряда на кондензатора, който е много малък, поради което се саморазрежда и критичното време за разреждането му е 2ms, т.е. помни само 2 ms. Затова на всеки 2 милисекунди кондензаторът трябва да се презарежда – така нареченият refresh на динамичната памет . Преминаването на ток между двата gate-a е деструктивно – разваля съдържанието, затова при четене съдържанието трябва да се възстанови. Въпреки това този вид памет се използва, защото е много икономична. Минимален ток =_ няма греене, а също така се постига огромна плътност ( bit/mm2 ), което компенсира недостатъка с refresh-a. Поради наличието на капацитет на кондензатора четенето и писането е по-бавно от това в cache паметта, която е съставена от транзистори, пък били те и 6.

Intel първи разработват тези полупроводникови RAM памети. Заводите са много скъпи – един такъв струва няколко милиарда долара. Самите елементи се произвеждат в бели стаи. Плътността на полупроводниковите елементи е огромна – няколко милиона на cm2. DRAM чиповете се основават на квадратна матрица. Адресът е разделен на 2 части. Първа влиза младшата част.
Захранващ блок

Вижте също: Компютърно захранване

Захранващ блок или PSU (от английски: power supply unit) има за цел да преобразува високото мрежово напрежение към ниско мрежово напрежение и променливият ток към постоянен ток. Преобразуваният ток се ползва от електронните компоненти, от които се състой хардуера. Съвременните персонални компютри използват импулсивен захранваш блок. Някои захранвания са с ръчен превключвател за входното напрежение, докато други се приспособяват към захранващото напрежение.
Твърд диск

Вижте също: Твърд диск

Твърдят диск или HDD (от английски: hard disk driver) е устройство за съхранение и извличане на електронна(цифрова) информация, с използването на бързо въртящи се дискове (плочи) покрити с магнити материал. Твърдият диск запазва своите данни, дори когато е изключен. Данните се четат в произволен ред, което означава, че отделните блокове от данни може да се съхраняват или възпроизвеждат в произволен ред, а не последователно. Твърдите дискове се състоят от твърди бързо въртящи се дискове(плочи) с магнитни глави подредени върху движеща се ръка за четене и писане на данни върху повърхността. Свързването с дъната платка при по-старите хард дискове става чрез ide а при новите - чрез Serial ATA.

Когато тока се движи се създава една или друга посока на магнитния поток. Ако над домените се движи една намотка то в краищата на намотката се индуцира слаб ток и протича слаб електричен поток. Той се получава при преминаване от един домейн при обратно намагнетизиран домейн. Тази намотка всъщност е главата. Състои се от подковообразна структура, около която има тънък проводник. Шпинделът е оста, около която се въртят дисковете. На всеки диск може да има до 2 работни повърхности. Към всяка работна повърхност има четяща/записваща глава. При твърдите плочи главите са летящи, т.е. профилът на главата е със специален радиус и при въртенето на диска плочата увлича газовите молекули под нея и в близост до главата се образува вятър, който при съприкосновението си с нея образува подемна сила, която отблъсква главата нагоре от плочата. От горе пък има пружина, която предпазва главата от прекалено издигане. Така винаги се поддържа дистанция от 1-2 микрометъра и няма триене, което позволява по-бързо въртене (не както при магнитните ленти).

Що се отнася до въртенето - най-бавните дискове са 2400 обората. След това следват 3600-5400-7200-10000-15000 RPM. Всички глави са свързани в карета и се движат заедно. Когато се изключи захранването на диска главите се отдръпват навън, за да се избегне стържене. Остана само шпинделът, който след известно време спира. Ако глава опре в плочата, то тогава и главата и плочата се надраскват и стават неизползваеми.

Дисковете се затварят в херметическа камера, в която въздухът обикновено се заменя от инертен газ (защото инертните газове най-общо казано не участват в химични реакции и остават непроменени във времето, а не както въздухът, който променя свойствата си със времето :)). Днес дисковете са от тип Уинчестър, при които главите и плочите са затворени херметически и е много трудно да се оправи развален хард. Диаметърът на стандартния диск е 3.5, като за нуждите на преносимите устройства навлизат и 2.5. При въртене главите заемат точно фиксирани позиции по радиуса на диска. Всяка такава позиция определя една писта. Пистите от всички дискове на една вертикална повърхност образуват цилиндър. Бр. глави х бр. цилиндри = общ брой писти на диска. (тук е по-правилно да се каже брой работни повърхности по брой цилиндри, защото на една работна повърхност може да има повече от 1 глава, с цел по-малко seek (най-близката глава се мести)).

Шпинделът винаги се върти с една и съща скорост при всички дискове. Щом се достигне тази нормална скорост (при стартиране) влиза и каретата. Ъгловата скорост на диска е една и съща, но линейната на различните писти е различна. Външните писти са с по-бърза линейна скорост, вътрешните - по-ниска. Оттук - секторите във външните писти са по-разредени, вътрешните - по-нагъсто. Отначало всички писти са имали един и същ брой сектори (еднакъв капацитет). В момента на вътрешните писти има по-малко сектори. Броят сектори не е константен, но размерът на всеки един от тях е.

Дисковете могат да започнат обработка на информация само от началото на пистата. Когато искаме да прочетем 5ти сектор винаги започваме от 1ви докато стигнем 5ти. Така достъпът до секторите е последователен. Между секторите в пистата има служебно разстояние и при висока скорост на въртене то нараства. Това е така за да може при последователно четене на сектори да не се подмине търсения сектор. Номерата на секторите се слагат логически последователно.

Има два начина да се избегне поставянето на голямо служебно разстояние между отделните сектори.

Логически последователните сектори върху диска се поставят през няколко физически сектора (default 4). Така при 2 операции за четене на последователни сектори, няма опасност контролера да не успее да даде втората команда преди главата да е започнала да чете втория сектор (т.е да се наложи един пълен оборот преди да започне четенето на втория).

Използва се кеш, като при четене на даден сектор се прочита цялата пътека, и се записва в кеша. Предимство на използването на кеш е наличието на всички сектори от дадена пътека само със едно завъртане на диска. Друго предимство е, че при нужда от четене на някой сектор, първо се проверява наличието му в кеша, и само ако не бъде намерен се извършва физическо четене от самия хард. Недостатък е, че при нужда от запис на един сектор се прочита цялата пътека в кеша, след това се променя съответния сектор в кеша, и после цялата (вече модифицирана) пътека се записва физически върху работната повърхност.

В момента хард дисковете използват главно подхода с кеша, заради по-голямото бързодействие.
Компютърна кутия

Вижте също: Компютърна кутия

Компютърната кутия (позната също като кутия) е част от хардуера, която има част от хардуера (компютъра) в себе си (обикновено с изключение на монитор, клавиатура и мишка). Компютърната кутия може да се намери в различни размери, цветове и модели

Софтуер
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Софтуерът (на английски: software - програмно осигуряване) е съвкупността от цялата информация от инструкции и данни, необходими за работата на всяка електронноизчислителна машина. Употребява се главно в сферата на информационните технологии.

Обикновено инструкциите се задават като съвкупност от алгоритми, групирани като програми с различно предназначение. Освен самите алгоритми, за изпълнението на програмите са необходими и начални данни. Резултатът от действието на даден алгоритъм може да служи като начални данни за стартирането на друг и т.н., обединявайки програмите в едно. В този смисъл все повече се налага и терминът софтуер, който исторически се е наложил като антоним на хардуер - физическата част на компютърните системи. Все пак границата между софтуер и хардуер се размива, когато се отчете, че програмното осигуряване има все пак някакви физически носители, от които изчислителната машина чете програмите. Тези носители, както и инструкциите за работа с програмите и тяхната поддръжка (документация), са спомагателни елементи от софтуера.

В масовите електронноизчислителни машини (компютри) голяма част от софтуера е разположена на външна памет и може лесно да бъде променяна от потребителите според нуждите им. Инструкциите в централните процесори и специализираните интегрални схеми обаче се задават при програмирането им, и не могат да бъдат променяни директно от потребителя.

По принцип хардуерът е неизползваем без програмно осигуряване или софтуер. Най-ясно разликата между софтуер и хардуер се обяснява така: Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство, както самият компютър, така и всяко едно периферно устройство. Софтуерът е само видим, но не и осезаем, когато работи — това са именно програмите.

Със създаването на алгоритми и писането на програми се занимават програмистите. Според нивото на действие на написаните от тях инструкции има език за програмиране на ниско ниво, на средно ниво и на високо ниво. Езиците на високо ниво позволяват лесно редактиране от програмист, и това се нарича изходен код (програмен код). За да се превърне в изпълними инструкции от машината, той се компилира (превежда) към обектен код или машинен език.

Езикът за програмиране от високо ниво може да бъде и скриптов език. Когато е написан на скриптов език, се компилира при изпълнението на програмния код (интерпретиране). Скриптовете обикновено са малки до средно големи програми, които изпълняват потребителски команди или вършат действия в определен ред. Пример за това са JavaScript, Perl, ти си ел скрипт или PHP. Програмите, писани на скриптов език, са по-бавни при стартиране (защото всеки път програмният код трябва да се преведе на машинен език), но обикновено по-лесно и бързо се разработват и тестват.
Съдържание

1 Видове софтуер
1.1 Системен
1.2 Приложен
2 Разработване
2.1 Основни инструменти
2.2 Документация
2.3 Стандартизация
2.4 Качество и надеждност
3 Условия за ползване
4 Софтуерна индустрия
5 Вижте още

Видове софтуер
Схема на взаимодействието между системен и приложен софтуер
Системен

Основна статия: Системен софтуер

Към системния софтуер се отнасят програми, изпълняващи системни функции и грижещи се за компютърния хардуер и връзката между него и потребителя. Системният софтуер обикновено е обединен в пакет от взаимодействащи си програми, наричан операционна система. Предназначението на системния софтуер е да освободи авторите на приложни програми от пряко взаимодействие с компютърния хардуер, който е много разнороден. Той дава достъп хардуера, който е унифициран и независим от начина на работа на конкретните устройства.
Приложен

Основна статия: Приложен софтуер

Потребителски приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за такъв софтуер са компютърните игри, текстовите редактори, уеб браузърите и т.н.
Разработване
Основни инструменти

Текстов редактор

Това е приложна програма за писане на текст, удобна на програмиста за въвеждане и редактиране на програмния код. Някои текстови редактори поддържат функции, улесняващи програмирането на съответния език:

синтактично оцветяване
автоматична табулация
предложения за операнд

Компилатор

Компилаторът е програма, която съединява фрагментите на разработвания софтуер, за да се получи машинния код, който е разбираем за процесора на компютъра. Това е преводачът от съответния програмен език към инструкции, разбираеми от процесора — който пък от своя страна ще изпълнява програмата.

Декомпилатор

Това е софтуер, който разединява на съставни фрагменти дадена компилирана програма. Основен инструмент на кракерите.

Дебъгер

Дебъгерите са специален вид програми, използвани при разработката на софтуер. С тях се проследява поетапно изпълнението на разработвания софтуер, с цел откриване и отстраняване на грешки.

Други

Понякога са необходими и други инструменти като:

програма за съединяване на основния код с използваните библиотеки (linker)

Документация

Повечето софтуерни продукти имат софтуерна документация, описваща начина на работа на програмата, така че тя да може да бъде използвана от крайните потребители. Без ясна документация софтуерът трудно може да бъде използван, особено когато става дума за силно специализирани и сравнително сложни продукти, като Photoshop или AutoCAD.

Често софтуерът включва и техническа документация, предназначена за използване от разработчиците. Тя може да бъде във вид на коментари в самия изходен код или обособена в отделни файлове. Предназначението на тази документация е да улесни бъдещата поддръжка и промяна на софтуера.
Стандартизация
Wiki letter w.svg Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Качество и надеждност

Основна статия: надеждност на софтуера

Wiki letter w.svg Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
Условия за ползване

Софтуерът е обект на авторско право и обикновено отношенията между автора и крайния потребител се уреждат чрез специален договор, наричан софтуерен лиценз, а понякога и с по-специфичното Лицензно споразумение за крайния потребител (на английски: End User License Agreement, EULA).

Лицензите предоставят на потребителя правото да ползва софтуера при определени условия. Предоставянето на това право обикновено става в рамките на няколко широко прилагани модела:

Платен софтуер: Потребителят заплаща еднократно или периодично определена сума на автора на софтуера. Това е най-често срещаният модел при софтуера, разработван със стопанска цел.
Шеъруер: Потребителят ползва софтуера без заплащане в рамките на някакви ограничения — на функционалността, на времето за ползване или на приложението (например, само за лични цели). Шеъруерът често представлява ограничена демонстрационна версия на платен софтуер, която има за цел да убеди потребителите в ползата от закупуването на пълен платен лиценз.
Адуер: Потребителят не заплаща пряко за ползването на софтуера, но в него се включва рекламно съобщение - банер (плакат), текст или звук. При някои от тези програми, подобно на шеъруера, съществува платена версия, в която няма реклами.
Безплатен софтуер: Потребителят не заплаща за ползването на софтуера. Най-често това са програми, даващи достъп до друга платена услуга или разширяващи възможностите за нейното използване (например, популярният браузър Internet Explorer).
Свободен софтуер: Безплатен софтуер с отворен код, който потребителят може да променя и препубликува при определени условия (обикновено, запазване на условията за ползване на първоначалния софтуер).

За разлика от останалите произведения, обект на авторско право, които не подлежат на патенти, в някои страни софтуерът може да се защити с патент. На местата, където съществуват софтуерни патенти, това право принадлежи на автора на компютърно-имплементирано изобретение или на неговия работодател. Софтуерните патенти са обичайна, но силно критикувана практика в Съединените щати, а в Европейския съюз не съществуват.
Софтуерна индустрия

Основна статия: Софтуерна индустрия.

Софтуерната индустрия е част от сектора на услугите, която обхваща софтуерните компании и програмисти, занимаващи се с производството, разпространението и поддръжката на софтуера. Тъй като софтуерът се използва в разнородни области от математиката до компютърните игри, повечето компании се специализират в дадена относително тясна подобласт.

Сред най-големите софтуерни компании са Майкрософт, Оракъл, Новел, Ес А Пе, Симантек, Адоби Систъмс, Корел. В софтуерния сектор работят и много организации с нестопанска цел, най-влиятелните сред които са Фондацията за свободен софтуер, Проектът Гну, Фондация Мозила. Освен това съществуват и редица организации, като W3C и IETF, разработващи стандарти за взаимодействие между софтуера.

Кой е в час да не се дразни и смее-молим.

Името на Google представлява игра на думи и произхожда от думата ''гугол'' (googol), която е математически термин за единица, последвана от 100 нули (10100). Днес, поради ежедневната употреба в английския език, думата ''google'' е добавена в Оксфордския английски речник и означава ''използване на търсачката на Google за намиране на информация в Интернет''