Всеки има ум, но не всеки има мъдрост. Умният човек разполага с набор от определени умения, има способност да разрешава логически задачи, да прави причинно-следствени връзки, да се концентрира, да помни. Мъдрият човек е живял определен брой години и е натрупал своя житейски опит. Той може да мисли извън рамките, да надгражда знанията си и да бъде съобразителен, тактичен, предвидлив. Мъдростта не е приложима при децата, защото те нямат съответния опит. Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си: - И кой вълк побеждава? - Този, когото нахраниш – отговорил старият чероки. Един човек корабокруширал на необитаем остров. Бил единственият оцелял и постоянно се молел на Бог да го спаси. Всеки ден гледал с надежда към хоризонта, очаквайки да види спасителен кораб. След като се е изтощил напълно, решил да си построи колиба от дъските, останали след корабокрушението. И един ден, завръщайки се в колибата си след като бил тръгнал да търси храна, видял, че тя е погълната от пламъци и димът се издигал високо в небето. Най -лошото било, че заедно с хижата, изгорели и всичките му вещи. Останал без нищо, човекът вече не можел да сдържа отчаянието и гнева си. Той се обърнал към Бог: – Боже, как можа да ми причиниш това? Но на следващата сутрин изненадващо бил събуден от свирката на голям кораб. Той бил акостирал до острова, за да го спаси. – Как разбрахте, че съм тук? – попитал човекът моряците. „Видяхме сигнал с дим“, отговорили му те. Веднъж отишъл един човек при един мъдрец и му казал: - Ще ти разкажа нещо, което току-що научих за един твой приятел. - Почакай! - спрял го той. - Преди да чуя каквото и да било, искам да направим една проверка. Нека най-напред претеглим това, което имаш да ми кажеш, на три везни. - Какви са тези везни? – учудил се човекът. - Тъй като този, за когото ще говорим, не присъства тук, трябва добре да претеглиш това, което възнамеряваш да кажеш. Първата е везната на Истината. Сега помисли и ми кажи, сигурен ли си дали това, което ще кажеш за моя приятел е вярно? - Ами, всъщност, не съвсем... чух хората да говорят. - Така. Значи не знаеш дали е истина. Нека сега го сложим на втората везна – хубаво ли е това, което си чул за моя приятел? - Не, не е. Даже е лошо. - Добре, разбрах. Досега стана ясно, че се каниш да ми кажеш нещо за мой приятел, което не е хубаво и не е сигурно дали е така. Остава още една везна. Аз ще имам ли някаква полза от това, което ще науча? - Ами... не знам... май не. – измънкал човекът. - Е, значи след като предварително претеглихме твоя разказ, везните показаха, че ти възнамеряваш да ми разкажеш нещо за мой приятел, което не е добро, не е истина и не полезно за мен. В такива случаи, по-добре недей да говориш. И винаги помни трите везни – добре е да претегляш всяка своя дума, преди да си отвориш устата по адрес на друг човек. |
|