ЛЬОЛЬО (уличен жаргон) – смешен, отпуснат, бавен, мързелив, неориентиран, смотан, жалък, окаян, завеян, отнесен. Т. е. “льольо” обобщава широк набор от генетично предопределени качества, на пръв поглед нямащи връзка с характера на държавното управление...
...Комунизмът обича льольовците; нещо повече, той е създаден точно за тях. Да помислим: кой би бил най-привилигирован в общество с ръководен принцип “От всеки – според възможностите му; на всеки - според нуждите”? Неможещ, незнаещ, апатичен, мързелив, донякъде и тарикат, но в претенциите – равен с другите. Често ще чуем снизходителното: момчето толкова може. Да си льольо при комунизма е много изгодно: не ти възлагат кой знае какво, защото е известно, че (почти) нищо не можеш! А когато свършиш за две пари работа – всички забелязват. И естествено, товарят със задачи повече този, който може. Но при повече работа е нормално да има повече грешки – и можещият и работещ „го отнася“. А льольовските постижения се приемат за нещо нормално. Но, льольото се подписва във ведомостта наравно с можещите.
За льольото комунизмът е манна небесна; ама и комунистите си обичат льольото! Пасивен и безкритичен, той е най-подходящият субект за комунистическите дивотии: инициативи, тържествени обещания и отчети, почини, събрания, призиви, бригади, манифестации... Вярата му в светлото бъдеще е здраво бронирана; обича братския Съветски съюз като слънцето и въздуха; силно люби Ленинските съботници и от дъндуша мрази световния капитализъм! Екзалтирано скандира (според партийната повеля) имената на Вождовете и Ръководителите; и още по-разпалено ги плюе и заклеймява - съгласно следващите партийни директиви...
...този дотук Е комунистическият льольо – заради него е измислен комунизмът!... |
|