Г. Д.






Г. М. Д. (1882-1949) е български политик и антифашист, министър председател на България.


Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество.


Колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа на комунизма.


Ако не искаш да бъдеш наковалня, трябва да бъдеш чук.

— из ''Чук или наковалня''


Из заключителната реч по време на Лайпцигския процес 1933 г.

Димитров: Aз се отнасям сериозно към съда и не мога да оставя без възражение всичко което се каза тук. Мен ме обиждаха как ли не, това за мен е безразлично, но във връзка с мен наричаха и българския народ ''див и варварски''. Наричаха ме ''тъмен балкански субект'', ''див българин''. Вярно е че българския фашизъм е див и варварски. Но българския народ, който е бил 500 години под чуждо иго, без да загуби своя език и националност, нашата работническа класа и селячество, които се борят против фашизма, за комунизъм – такъв народ не може да бъде див и варварски. Диваци и варвари в България са само фашистите. Но аз ви питам господин председател: в коя страна фашистите не са диваци и варвари?
Председателят (прекъсва Димитров): Вие не намеквате за политическите отношения в Германия, нали?
Димитров (с ироническа усмивка): Разбира се не, господин председателю. Много по-рано от онова време, когато германският император Карл V говореше, че по немски той беседва само със своите коне, а германските дворяни и образовани хора пишеха само по латински и се стесняваха от немската реч, във „варварска'' България светите братя Кирил и Методий, създадоха и разпространиха древно-българската писменост. Българският народ с всички сили и с всичкото си упорство се бореше против чуждото иго. Затова аз протестирам против нападките върху българския народ. Аз нямам основание да се срамувам, че съм българин, аз се гордея, че съм син на българската работническа класа.

Г. Д.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Г. Д..

Г. Д.
Г. Д.
Генерален/първи секретар на ЦК на БКП
Мандат
11 август 1948 – 2 юли 1949
Наследник В. Ч.
Министър-председател на НРБ
Мандат
22 ноември 1946 – 2 юли 1949
Предшественик К. Г.
Наследник В. К.
Роден 18 юни 1882
Ковачевци, България
Починал 2 юли 1949 г. (на 67 г.)
Москва, СССР
Полит. партия БКП (1946-1949)

Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов (18 юни 1882 - 2 юли 1949) е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна (1935-1943). Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949).

Москва, СССР

Съдържание

1 Биография
1.1 Ранни години
1.2 В българската политика (1902-1923)
1.3 В Коминтерна (1923-1946)
1.3.1 Австрия, Швейцария, Германия
1.3.2 Лайпцигски процес
1.3.3 СССР
1.4 Отново в България (1946-1949)
1.5 Смърт
2 Погребение
3 Семейство
4 Спомен
5 Източници
6 Монографии
7 Външни препратки

Биография
Ранни години

Родителите на Димитров са Д. Т. от Разлог и П. Д. от с. Баня, Разложко. След Кресненско-Разложкото въстание семействата им се преселват в с. Ковачевци, Пернишко, което е на територията на Царство България. Тук двамата сключват брак, от който се раждат 7 деца. Семейството на Димитров е протестантско.[1]

Самият Г. Д. е роден на 30 юни (18 юни стар стил) 1882 в с. Ковачевци. 4 г. след раждането на Димитров семейството му се преселва в София. През 1894, още 12-годишен, поради липса на средства прекъсва образованието си и започва работа като словослагател в печатницата на Н. П.. Там се печата органът на Либералната партия на В. Р. „Народни права“.
В българската политика (1902-1923)
Г. Д. и Йосиф Сталин, 1936 г.

През 1902 Г. Д. става член на БРСДП. След разцеплението на партията на русенския конгрес на 6 юли 1903 Димитров се ориентира към тесните социалисти около Д. Б.. Той е и активист на Общия работнически синдикален съюз. Димитров ръководи Стачката на пернишките миньори, започнала на 18 юни 1906 и продължила 35 дни. Заради тази стачка на 4 юли той е арестуван за първи път. През 1906 г. сключва брак със сръбската моделиерка[2] и синдикалистка Люба Ивошевич. В резултат на неговата активност през 1909 г. е избран за член на ЦК на БРСДП на мястото на тежко заболелия Г. Г..

Г. Д. е мобилизиран по време на Междусъюзническата война през 1913 г., но добил национална известност, на изборите за 16 Обикновено Народно събрание (24 ноември 1913) той става депутат. Така вместо на фронта, той попада в парламента и на 31 г. става най-младият народен представител в Царството. През този период приема вижданията и постановката на Д. Б. по националния въпрос и се оформя като привърженик на идеята за Балканска федерация. На XXII конгрес на БРСДП (т.с.), който става първи конгрес на БКП (т.с.), не подкрепя националното обединение на българския народ, а издига тезата за създаване на Балканска федеративна съветска социалистическа република, включваща в състава си и Македония.[3]

На парламентарните банки той е без прекъсване 10 г. - до 1923 г. Като народен представител избягва мобилизацията по време на Първата световна война. Депутатският имунитет му позволява достъп до войниците на Солунския фронт, където води активна антивоенна агитация според постановките на БРСДП (т.с.), за което е осъден на строг тъмничен затвор и лежи 4 месеца в Софийския централен затвор, от 29 август до 16 декември 1918 г.

Участва в партийния конгрес на 28 май 1919, когато БРСДП (т.с) се преименува на БКП (т.с.) и минава на Коминтерновски позиции. През декември същата година е сред организаторите на Транспортната стачка. Сред организаторите е и на съпроводилата я всеобща политическа стачка (29 декември 1919 - 3 януари 1920).

Включва се в дейността на Коминтерна и свързани с него организации и подкрепя болшевизацията на БКП. По онова време Г. Д. пространно защитава идеята за 4 български съветски републики (България, Добруджа, Тракия и Македония в рамките на Балканската Федерация) в реч пред комунисти-емигранти през февруари 1923 г., като поставя искането за независимост на национално-освободителните движения на македонските, добруджанските и тракийските българи от “българската буржоазия”.[4]

През 1923 заедно с В. К. оглавява инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. Действа с щаба на въстанието в Северозападна България. След неговия разгром бяга в Югославия, а оттам — в Австрия. В България той е осъден задочно на смърт.
В Коминтерна (1923-1946)
Австрия, Швейцария, Германия
Паметникът на Г. Д. в Москва

В А. Д. става активист на Комунистическия интернационал (Коминтерна), като извършва ''конспиративна дейност'' в Швейцария и Германия. Живее периодично в СССР под различни псевдоними. Достига до длъжността ръководител на Западноевропейското бюро на Коминтерна през периода 1929-1933 г. Най-късно от 1927 сътрудничи на съветските тайни служби (ГПУ), включително като офицер за свръзка с Вътрешната македонска революционна организация (обединена).[5]
Лайпцигски процес

Основна статия: Лайпцигски процес (1933)

На 9 март 1933, заедно с двама български и няколко други комунисти, Г. Д. е обвинен в организирането на подпалването на Райхстага, за което днес се смята, че е извършено от психически неустойчивия Маринус ван дер Любе. Димитров води сам своята защита на организирания от нацистите процес в Лайпциг. Майката на Димитров заминава за Франция, където на митинги и събрания се обявява за освобождаването на сина ѝ. В Лондон от леви адвокати, журналисти и дейци на Германската комунистическа партия е организиран контрапроцес, който доказва убедително провокацията срещу комунистите. В своята защитна реч Димитров защитава българския народ от грубите нападки на медиите. Той подчертава неговите исторически заслуги пред човечеството и гордостта си, че е българин. Словесните му сблъсъци с Херман Гьоринг и защитната му пледоария спечелват на Димитров място в комунистическия пантеон. Този процес е последният в Германия, съставен от независими съдии от ''стария'' съд Райхсгерихт. Димитров, Танев и Попов са осъдени на по 9 мес. затвор заради това, че пребивават незаконно в Германия с фалшиви паспорти с цел конспирация, но са оправдани по обвиненията в палеж и опит за сваляне на правителството.
СССР

След излежаване на присъдите си тримата получават съветско гражданство и заминават за Съветския съюз, където остават до края на Втората световна война. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и са изпратени в концлагери. Танев умира в концлагера, а Попов след 17 години в лагерите на ГУЛАГ се завръща болен в България и написва спомените си, които са изнесени тайно и отпечатани в Париж през 1984 г.

След процеса Димитров се превръща в една от основните фигури на международното комунистическо движение. Заема мястото на В. К. като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945). След смъртта на Люба Ивошевич - самоубила се, скачайки от висока сграда в Москва през 1933 г.,[6] Сталин му намира втора съпруга - чехословашката еврейка Роза Юлиевна (Роза Флайшман), която е предана комунистка. Единственото им дете Митя се ражда през 1936 г., но едва 7-годишно умира от дифтерит.
Отново в България (1946-1949)
Пощенска марка с лика на Г. Д.

След преврата на 9 септември 1944 г. Димитров остава в СССР, откъдето оказва влияние върху провежданата в страната политика от страна на БРП (к). Завръща се в България, след като страната е обявена за ''народна република'' на референдум от 15 септември 1946 г. Непосредствено след завръщането си претърпява поражение в парламентарните избори срещу А. М. - кандидат от Българската работническа социалдемократическа партия. Избран е за министър-председател през ноември 1946 г. Оглавява БРП (к), която през декември 1948 се преименува на БКП.

Като министър-председател на страната започва политика на постепенен преход към комунистически модел на управление и тоталитарна държава. Води курс на тясно сближение с Югославия и провеждане на поетапна македонизация на населението в Благоевградски окръг с оглед присъединяването на района към новосформираната югославска македонска република. Политиката на Г. Д. е подчертано против националните интереси на България и е подчинена на идеята за Балканска федерация, прокламирана от Коминтерна преди войната. След войната тази концепция вече не е актуална, тъй като засяга новите стратегическите планове на СССР в района. Това води през 1948 г. до разрив между Тито и Сталин, а Димитров е подложен на унищожителна критика от страна на КПСС и се примирява със статуквото.

Култът към личността, характерен за тоталитарните държави, започва да се развива още при неговото управление. Така например на него приживе е наречен (още със създаването му) новият град Димитровград. За целта на 2 септември 1947 г. Министерският съвет, чийто председател е самият Димитров, издава Постановление № 3, което гласи: „Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“.
Смърт

Г. Д. умира на 2 юли 1949 в санаториума „Барвиха“ край Москва, където е лекуван 4 месеца. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза, диабет, хроничен простатит“. Съществува хипотеза за политическо убийство на Димитров по указания на Сталин.[7]
Погребение

На 3 юли 1949 г. Министерският съвет взима решение тялото на Г. Д. да бъде балсамирано и поставено в мавзолей. Тялото му е балсамирано в Москва и превозено с влак до София, където е изложено в Мавзолея на Г. Д.. Мавзолеят е завършен на 10 юли 1949 г. за рекордния срок от 6 дни. Комунистическата власт в Народна република България го обявява за ''вожд и учител на българския народ'' и отбелязва погребението му с величествена церемония. Група неудобни за властта лица са въдворени в лагери. Това попълнение лагеристи остава в историята като „Димитровско“. Мавзолеят се превръща в място за поклонение, включен е в държавния протокол за полагане на венци от чуждестранни делегации, но само от комунистически страни и от държави от Третия свят.

На 18 юли 1990 г. тялото на Г. Д. е извадено от мавзолея и е препогребано в католическата част на Централните софийски гробища.[6] Мавзолеят е разрушен от 21 до 27 август 1999 г. Родната къща на Димитров е превърната в музей.
Семейство

Братя:

Н. Д. - роден през 1887 г. Заточен е в Сибир през 1910 г., където загива през 1916 г.
Т. Д. - роден през 1889 г. Убит в Дирекцията на полицията по време на априлските събития от 1925 г.
К. Д. - роден през 1892 г. Загива в Балканската война на 4 ноември 1912 г.

Сестра:

Е. Д., съжителствала без брак с В. Ч..

Г. Д. е женен за сръбската модистка Люба Ивошевич, починала в Москва на 27 май 1933 г. От втория си брак с Роза Юлиевна Флайшман има син Митя, който умира през 1943 г. от дифтерит. След завръщането си в Б. Д. осиновява бъдещия политик Б. Д..
Спомен

В чест на Г. Димитров са наречени 4 града, като 3 са с еднакво название Димитровград: Димитровград в България, Димитровград в Сърбия и Димитровград в Русия. Четвъртият е град Димитров в Украйна. Всичките градове запазват тези си названия след падането на комунизма.

На негово име в България са наречени орден „Г. Д.“ - първият по старшинство в наградната система на НРБ, булеварди, улици, заводи, фабрики, училища и други обекти

g.wikipedia.org/wiki/Георги_Димитров

Винсъ ми сардит... Не ми дига телефону...

Епа ако е у роЛминг нема ти вдигне,,, и аз редко вдигам га съм у роЛминг,,,,,,,,,,,,

Ми изключвай го когато си у роуминг бе,адаш...мое погрешно да вдигнеш,да си мислиш че си у Подуене.Ще се набуташ некой път така.

Затуй... 5.90лв на ден на Ментел и цел ден не ти слиза телефону от ухото и от нету. Я му предложих чрез СМС да клипне от къф иска европейски телефон, ма и тва не -пожела... Па може и да е спал, не смеем току тъй да сеем обвинения. Некой ми клип-а от неизвестен номер, ма нема кък да му върнем обажданье. Току-виж земе да се присети нощес, ма я дърпам шалтеро... Ай лека нощ!

Тия са баси гъзосдерите ,,, тва у месеца е над 90€ ,, за тия кинти чух, че имало някакъв сателитен нет де ти седял над будката ,,,,, айде разровете се и дайте инфо дали е така или е ЕШК,,,,,,,

Абе нещо не мога да ви разбере,иначе сте големи чорбаджии,за много пари работите,па не смеете телефона да си вдигнете.Доколкото си спомням ставаше въпрос за 16ст/мин.Явно съм много тъп :(

Даже не е 16 ,,, от седмица го свалиха на 12 ,,,,,,,,, най-мразя да пълня гушите на мобилните оператори ,,,,,, иначе със семейството ми си говоря по повече от час всеки ден докато шофирам и даже не се и замислям колко им плащам на тия изедници Виваком,,,, ама на непознати номера рядко вдигам,,,,,,,,,,,,,,,,

Не знам,аз не мога да не вдигна,пусто любопитство...Но вече не съм в роуминг

Бе ти със семейството ти можеш по нета да си общуваш и да се виждате даже...Мани не казвай,че трошиш телефон за това.

Нет само вечер и то не всяка ,,,,,,,

Е па през вечер е добре...то иначе ще си свършите приказката)

Германия гут, Бразилия - капут!

Викаш е резутата любим на Мичев и Бразилия

Винаги съм бил фен на немското - политика, спорт, бизнес, възпитание...
Мичев е един червен боклук за който от Матрьошката по велико изобретение няма!

Иво, май не четеш ко драскам... Неограничени входящи, изходящи и СМС-и към и от всички номера в ЕС + 500мб нет. Да, 90 евро на месец. Можеш да го пускаш и спираш кога ти е кеф. Кеф ти за лаф, кеф ти за работа. Я ми кАжи ти кът си в ЕС и думаш нон-стоп със семейството, аджеба колко ти е сметката?!?

Ми са кат се замисУим май верно плащам повече,,,, само Ментел ли го има това като опция или и тия мошеници Виваком го предлагат ???

Некои тукьнкана мноо ми напомнят за парчето Трильр на Майкьл Джексьн-линка е за теа де не вдеват

https://www.youtube.com/watch?v=sOnqjkJTMaA

Те така изпьлзяха тука сините сенки и сам Антихриста русенскиот бастон са яви-от синьо чак чернеете кьт арапите у клипа.Сенки сини пембени Алененото зарево на изгряващото сльнце ша ви разнесе яко дим.Абе тука един ньл сакаше да сьди бастуня Русчуклиев-имам мерак за некой сребьрник-мое и на прумоция-безплатно-да са пиша главен свидетелин.))))))))))
Инак никогаш не сьм бил за Селесао-стига им толкоз хегемония-язе сьм си за ЦЕ-СЕ-КА и за СБОРНАЯ-за РОССИЯ-ма щом бастуня е за швабите аз не сьм-ега Гаучосите-Аржентина да бие та да му е терсене на синиот катил.))))))))

Неам идея, кой оператор, ко предлага. Пробах Виваком, но се оказа, че немат договор за интернет за предплатени карти затуй реших да си пусна на Ментел, при който съм на договор. Ората дадоха оферта и аз я приех с охота. Тва е нещо както Вдафон-ЮК. С таа разлика, че си плащаш, ама имаш всичко за фиксираната сума от една баня, едни цигари, ели две бири. Последните три дена телефона не е спирал дейност. Или се лафи по телефона, или се сърфира в нета. В покой е само кога спим. Убавото е, че е на ден. Един ден ползваш - два почиваш, или обратното или как ти скимне на теб, може да е петък събота и неделя га си пауза. С СМС активираш, с СМС деактивираш - отчитането е от 00ч. до 24ч. Прибереш ли се на роден сигнал, таксата автомат отпада и си минаваш на основната тарифа.

Освиенцим и Бухенвалд са паметници на фашизма, Мичев на комунизма.
Хвалищ Русия, но прехранваш се от Германия, хвалищ Сталин, но родината на Хитлер ти кърпи семейния бюджет. Това е да си комунист-лицемер!

За N-ти път те питам: След като е толкова хубаво в Русия - защо не караш някой Краз/Белаз, Зил/Газ там?

Когато е требвало сьм ги карал теа марки дет тьй та вьлнуват с тех сьм почнал-ма ква е врьзката ти не вдевам-на патладжан синиот Газките му проблем-теб да не би у Скания да са та раждали-а-тва Урал 357 Краз Лаптьожник и прочие нещу говори ли ти-едва ли-на минус -55 целзиеви градуса бая време сьм деянил с тех включително и из Монголия на обратна амплитуда-удовлетворен ли си от отговора ми.
У вчерашния сьботен брой на в-к Труд-от 12 юли на 27 страница има статия -Неволите на един тираджия-от 3-то-анонимно кьт теб бастун лице се разказва-не знам на мезе ли вече секви драскачи ни земат или е верно-С. Т. отдавна се подигра с нас та един журналист ли.Бая време си играх да диря статията в нета -тя е цяла страница-да я кача тука но не я намерих онлайн засега-некой по мукает ако мое да помага да четат сички.

на какво си?

На ГОИ 54-малко мирише ма за туй онуй помага.И за Шпагина тоже.Без майтап.

:-)))))))))))))))))))

''Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани...'' - дори брадатия поет е описал ''героя'' на днешното време - Мичев!

най-малкия разпад на идеологическата ти деградация, крие риск да активира собствената ти разпознаваемост. Тогава апокалипсиса в главата ти ще стане страшен. Стой си как си и не мърдай напред!!!

Сталин, Ленин, Г.Димитров, Фред Кругър...и те са част от човешката раса. Уважавам ''религията'' ти - макар да не я споделям!

Застреляй са колкот са може по бързо макар че спорет мен фатално си закъснял
кат та чета са чуствам жертва на брутално ментално изнасилство
пардон кат са опитвам та чета

Винс, оня ''Консервирания'' го невидя!? Дън съ го заприщили при някой бакалийски обир?

Служебните ангажименти ми пречат да следя сабитиата тук
мани го него кажи Кокоса мярка ли са
нъл сас женаси карат тир и штели печелят чували сас пари
нее ли се пофалил оште

И аз рядко влизам, но ''Кокоса'' го не видя...онва ''Злобното Фриго'' се мярка...нали тука живей

тос пък ептян са затри

Добри - Кремиковеца и той мина у нелегалност...

ич и да не излиза .се у нелегалност да си е
МИЧ достатъчна атракция

Помните ли по манифестациите как ни караха да скандираме ,,, КПСС ,,, БКП ,,, КПСС ,,,, БКП ,,,,, тва ако си мислите, че не зомбира яко ,,,,,,,,,,,,,

Мич в Казанлък като скандираше, в Москва глухия Л. Б. го чуваше!

Мич е пич със Москвич, а жена му шава и има Варшава!

Мич-ката, нъл са писъл от Димитровград, бре? Че и горд бил с тоз позорен факт! Т'ва в 21 век да си жител на Димитровград, на Благоевград си е малоумно и си е башка повод за срам. Тез там не са узрели за прогреса и промените и кумири са им Беларус, Сев. Корея и Куба! М'чи то май други не останаха.

Вместо да дъвчете ''Орбит без захар'' - дъвчете Мич!
Така ще си подобрите слюноотделянето, а и някоя нова псувня маже сътворите!

Умрел съ да го дъвча тоз умреляк! Бъзик си правя с пролетария с шпагина. Майтап да става, време да минава. И он че пукне един ден и че се отзове на отвъдните червени трибуни, редом до другаря Сталин.

Дойчланд, Дойчланд ,, юба аллес ,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Дойче швайййн

Радвайте им се-чистито

Победата требеше да е за Аржентина

архитекто-реферо мафиот жабарски подпря

Дойче швайннн.

Дьрваря 1 май са оказа по големо леке от русенлията.Сефте некой злорадства предварително за кончината ми ега ти се врьща пестя епитетите.Отде и как сьм се бил писал-ти си по голям боклук драги-щото са оказа скрит покрит боклук-писал сьм се-там сьм се родил-квартал Вулкан на града-тва теб та не касае на никой не моеш да даваш тон и да иронизираш-Благоевград-Димитроврад-има го у Сьрбия има го у Россия-Димитровград-ми ти отдека си бре тояго -егати и селендурските номера-аре ревни-ма с глас-егати-единиот фашист другия нацист-тоа па сам не знае що е-ма му криво на 0034 що вьобще са е родил.КАЗАХ.

АЛЕМАНИЯ ШАМПИОН!!!
ЧЕСТИТО НА БУНДЕСТИМА!

Deutschland, Deutschland uber alles! Uber alles am di welt! [на кирилица]

Ах, защо загубиха преди 69 години,,,,,,,,,, сега Светът щеше да е друг,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Текст песни «Кони привередливые» - Высоцкий Владимир

Вдоль обрыва по-над пропастью,
По самому по краю,
Я коней своих нагайкою
Стегаю погоняю.
Что-то воздуху мне мало,
Ветер пью, туман глотаю,
Чую, с гибельным восторгом
Пропадаю, пропадаю.

Чуть помедленнее кони,
Чуть помедленнее,
Вы тугую не слушайте плеть.
Но что-то кони мне попались
Привередливые,
И дожить не успел,
Мне допеть не успеть.
Я коней напою, я куплет допою,
Хоть немного ещё постою на краю.

Сгину я, меня пушинкой
Ураган сметёт с ладони,
И в санях меня галопом
Повлекут по снегу утром.
Вы на шаг неторопливый
Перейдите, мои кони,
Хоть немного, но продлите

Путь к последнему приюту.

Чуть помедленнее кони,
Чуть помедленнее,
Не указчики вам кнут и плеть.
Но что-то кони мне попались
Привередливые,
И дожить не успел,
Мне допеть не успеть.
Я коней напою, я куплет допою,
Хоть немного ещё постою на краю.

Мы успели, в гости к Богу
Не бывает опозданий,
Так что ж там ангелы поют
Такими злыми голосами.
Или это колокольчик
Весь зашёлся от рыданий,
Или я кричу коням,
Чтоб не несли так быстро сани.

Чуть помедленнее кони,
Чуть помедленнее,
Умоляю вас вскачь не лететь.
Но что-то кони мне попались
Привередливые,
Коли дожить не успел,
Так хотя бы допеть.
Я коней напою, я куплет допою,
Хоть немного ещё постою на краю

https://www.youtube.com/watch?v=revcjtmKBFY

Забранявам ти да чатиш след и преди мене!!! Гнус ме от синьо-пембени боклуци...

А бастуня са оказва -ели е верно писаното-че леб руча от фирма производна на СОМАТ-алооу

пак ли амок тъ е обзел в ранни зори?

Колегата протестира та за тва у моята темичка а па и да я дигнем на линия.
Отбелязвам че е взаимно и реципрочно-омразата и ненависта-предостатьчно внимание обьрнах на присьствието ти-ако че ти ма осра другаде-ньл тьй- чекам да видим помията и туканка-пита се-кой ва заблуди че си ми в позиция да ми задаваш вьпроси де сам и що сьм-дьрваро ич и не коментирам-ели вий так хорошо-ми що не се изнасяте там на майната си-немско френско янки дудьл-вьрвете и без вас-никой не ви е калесвал да рьсите психогимнастиките си тука-Пита се-що не си биеш камшико необратимо и да ва нема повеч никви туканка-а -що-радост ша е за назе

ЧЕРВЕН БОКЛУК!