Днес, съвсем на живо и съвсем искрено, съвсем неподправено, преобладаваща група наши колеги безпрекословно се възпротивиха на ветото на Президента, сипейки нему квалификации, определения и обвинения на които може да завиди всеки уважаващ себе си съдебен състав.
Това действие опровергава изцяло съмненията ми за платена подкрепа на настоящето Правителство и затвърждава настоящата ми убеденост, така щото всяка следваща минута похарчена в престой на територия България трябва да се счита за нецелесъобразна, вредна и изгубена...

Провокиран от скандалното отношение към българските медии на вечерята ифтар в Пловдив преди дни, за което БЛИЦ първи съобщи, Н. Б. отправи два въпроса към президента Р. П..Както съобщихме, по заръка на държавния глава българските журналисти останаха пред вратите на хотел ''Санкт Петербург'', докато турските им колеги бяха поканени на предшестващата Рамазан байрам вечеря. Сред официалните гости беше и Плевнелиев.

Ето пълния текст, публикуван в блога на Бареков:

''Г-н Плевнелиев, вие допуснахте две големи грешки.

Смятате ли, че Вашето участие, скрито от медиите на ислямския ифтар в компанията на протурските националисти Касим Дал, К. И. и на вицепремиера на г-н Ердоган, Бекир Боздаг, не Ви нарежда в редиците на тези международни политици, които легитимират политиката на „партията на справедливостта“? И насилието, извършено срещу мирни граждани, на площад „Таксим”?

Г-н Плевнелиев, Вие допуснахте две огромни грешки. Първата е, че изгонихте медиите и не им позволихте дори протоколно присъствие на Ваш политически пърформанс с участието на чуждестранни представители. Вие ли говорите за свобода на медиите, при положение, че се криете от тях и сте роб на една медийна групировка?

Вторият Ви гаф е, че заигравате с чужда държава и нейните геополитически цели с користната цел да Ви помогне с турските гласове да вкарате своята политическа сила в парламента.

Защо наричам „Реформаторския блок“ Ваша политическа сила? Когато преди 14 години Вие сте спали по паркингите на Германия, днешният реформатор И. К. направи първи опит да спечели турските гласове за своята кауза. Като добър политик, за разлика от Вас, И. К. се обърна към българските турци в Турция и само поднесе своето извинение като държавник за щетите от Възродителния процес. За разлика от него, Вие играете елементарно, нескопосано ролята си на държавник. Продължавате жалката политика на Вашия ментор г-н Борисов. Заедно с него сваляте панталони пред съседна Турция, за да приберете нейните гласове към Вашата политическа формация, към която се е наканила да акостира подопечната Ви С. Б. заедно с последователя на кришнарската идеология – протестиращия А. Г..

Г-н Президент, очаквам отговор и на двата ми въпроса с ясното съзнание, че Вие сте готов да продадете българските национални интереси в името на личното Ви оцеляване, както вече го направи Вашият ментор Б. Б..''

Росенчо милионерчето не от вчера си има вила на брега на морето-до песька-до вьлните-което е ----- сещайте се законно или не таквоз.
Истината не е игра на гледна точка-тя е една.

Живеем в развалините на комунистическия пейзаж, населен от развеселени, полуурбанизирани селяни и селянки с уголемени бюстове, в турбофолк версия за цивилизованост, казва известният изследовател в интервю за ''Гласове''
- Г-н Александров, твърдите, че от доста време живеем в ситуация на безпътица и деморализация. Колко дълго може да продължи това?
- Обикновено обществата свършват живота си, когато се окажат в такава безпътица и деморализация, каквато наблюдаваме в България. Интересно е, че ние успяваме да живеем дълго в това състояние, което само по себе си е забележително. Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години!
Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене.
Извън съмнение е, че в индивидуален план хората успяват да оцеляват, поддържайки някакъв по-висок морален, социален и интелектуален стандарт на съществуване.
Но като общност, като колектив, като група, регресът е изумителен и има всички признаци, че се задълбочава. Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, не смея да се произнеса колко може да продължи.
Както апокалиптичните прогнози, че това неизбежно ще доведе до катастрофа, така и бодряшкият възглед, че всичко е окей и хубаво си живеем, са избирателен и неинтелигентен отклик на тази ситуация. Единственото достойно отношение е да се задават тези въпроси и да се изследват тези феномени на упадъка, по възможност с научен метод.
В контекста на тази мрачна картина, която показва тенденции към сгъстяване на багрите, се случват и някакви добри неща. Те обаче се случват в много частни, в много малки, скрити и в някакъв смисъл нелегални територии и сфери.
Има хора, които се съпротивляват на регреса, но го правят стихийно и неорганизирано, правят го на индивидуално и тук-таме на групово ниво. Някак си обаче това усилие не може да се случи на общностно ниво.
Ние все още живеем в развалините на тоталитаризма и пораженията са страховити. Наблюдаваме развихряне на разрушителните нагони, разкъсаност и дезинтегрираност на социалните мрежи, опустошение на душите, цинизъм, страх, усещане, че ако се ангажираш с морална позиция, ще бъдеш осмян и обезценен.
Това са все примитивни защитни механизми, които позволяват на индивида да оцелее психически във все по-враждебния социален свят.
Давам си сметка, че е изключително лесно и много удобно, ако си в луксозната позиция на живеещ в София, общо взето, материално осигурен член на интелектуалната класа, да презреш, да възненавидиш и горделиво да се дистанцираш от простотията, която безспорно избликва отвсякъде и която безспорно е на власт.
Мисля, че това е губеща позиция. Въпрос на живот и смърт за хора като нас, ако разбира се, смятаме да живеем тук, е да се ангажираме с тази простотия, или по точно с онази нейна страна, която търпи развитие.
Давам си сметка, че това звучи идеалистично и наивно - бил съм многократно упрекван, дори осмиван за моите просвещенски пориви да ходя и да проповядвам на простите хора по селата, но аз просто не виждам друга опция.

Единственото развитие за простотията е надолу,,,,,,,,,,,,,

Хипотези...

Много ми се ще да разбера, къде е Границата, между искреното отрицание на това правителство, и платените клакьори! Струва ми се, че има нещо гнило в тия Всенародни протести ''Против'', и тия които са ''ЗА'' правителството!?! Напоследък спря да се говори за новия Изборен кодекс, някак си, нещата се разводниха, в едно сляпо отрицание, на всеки и на всичко!
Основната цел, бе да се свали тази дългогодишна управляваща върхушка, да се низвергае цялата политическа класа, управлявала България през последните 23 години!
Какво ли очаква Българския народ по-нататък...

Темата не е ЗА или ПРОТИВ, а илюстрация колко ни е закърнял разсъдъка. Вече кълвем на гола кукичка, нема нужда ни от червейче, ни от царевица, ни от блесна, ни от фас дори, а по горе е уж нАучно обосновано...